— Слушай, малка вещице, ей сега ще…
— Не, мистър Тагърт, сега вие ще ме изслушате. Ако ще бъда ваша жена, вие сте длъжен да ми оказвате уважението, което се полага на съпруга. Не искам да се отнасяло с мен като с лека жена, която сте си… Която сте купили за една нощ. — Лицето й стана тъмночервено, но тя храбро продължи своята проповед: — Не влязох в спалнята ви с намеренията, които ми приписахте, а защото бях принудена да го сторя — от вашия шивач. Той настоя да ви събудя, понеже са му необходими мерките ни за вашия костюм. Човекът отдавна чака долу. Освен това всеки момент в къщата ще дойдат хора да пренасят мебелите, а готвачката е на път с кола, пълна с хранителни продукт и най-късно след час ще се появи и бръснарят, за да отстрани от лицето ви част от космите, с които природата щедро ви е надарила. Щом трябва да подготвя не само вас, но и цялата къща за сватбата, вие трябва поне да се постараете да ставате по-рано от обикновено. А сега настоятелно ви моля да слезете с мен долу.
Докато траеше цялата тази реч, Кен втренчено я гледаше.
— Тече ли ми кръв от главата? — попита след малко.
С лека въздишка Хюстън пристъпи отново към леглото и се наведе да прегледа главата му. В това време той обгърна талията и с ръка и притисна лице към гърдите.
— Това истинско ли е, или е тапицерия? — пошепна той.
Хюстън възмутено го отблъсна от себе си.
— Станете, облечете се и слезте долу колкото е възможно по-бързо — нареди тя, преди да се завърти на токовете си и да напусне стаята.
— Дяволски деспотично женско същество — чу го да казва зад гърба й.
Междувременно долу се беше възцарил ужасен хаос. Шестимата мъже, които беше наела Сюзън, се мотаеха из къщата и си подхвърляха какви ли не забележки: Уили и мисис Мърчисън очакваха Хюстън, ма да я засипят с въпроси, а мистър Бъгли с ръмжене се приготвяше да си тръгне.
Хюстън без бавене се зае да изпълни дневната си програма. Беше само девет часа, а тя вече ужасно съжаляваше, че не са я научили да борави с камшик. Веднага изгони двама от носачите заради наглото им държание, после строго запита останалите кой от тях възнамерява честно да заработи дневната си надница.
Кен първоначално не искаше да позволи на мистър Бъгли да го докосва, сетне почни да мърмори, че Хюстън няма право да се бърка в начина, му на обличане.
Когато пристигна бръснарят, Хюстън избяга през страничната врата и оранжерията, която си беше поставила за цел да разгледа още преди няколко дни. Затръшна вратата зад себе си и развеселено изгледа дългия над сто метра килим от цъфнали растения. Техният аромат и тишината, която цареше тук, й подействаха много добре.
— Прекалено много шум оттатък в къщи, нали?
Обърна се стреснато и видя Идън, който разсаждаше една голяма азалия. Той беше висок почти колкото Кен, симпатичен, рус и както предполагаше тя, по-млад от Кен.
— Страхувам се, че тази сутрин ви събудихме много рано. Тази дандания не можеше да не бъде чута.
— Когато Кен е наблизо, никога не минава без крясъци — отбеляза спокойно Идън. — Имате ли малко време да ви покажа моите цветя?
— Това ваши растения ли са?
— Повече или по-малко. Зад розовата градина има къщичка, в която живее семейство японци. Те се грижат за парка, но оранжерията е моето царство. Тук съм събрал растения от целия свят.
Всъщност тя нямаше време, но беше благодарна за няколко минути тишина и съзерцание.
Идън гордо й показа различните видове, които беше събрал: алпийски теменужки, иглики, гигантска папрат, орхидеи и екзотични растения, за съществуването на които досега не беше подозирала.
— Очевидно вие се чувствате отлично тук — промълви тя, разглеждайки цветовете на една орхидея. — Тази сутрин счупих кана с вода в главата му.
За момент Идън я зяпна с отворена уста, после избухна в смях.
— Аз много пъти съм го обработвал с юмруците си. Сериозно ли смятате да се опитате да направите от него цивилизован човек?
— Надявам се да успея. Но с юмруци едва ли мога да постигна нещо. Сигурно съществуват и други начини. — Тя вдигна глава. — Не знам нищо за вас и вашите отношения с него.
Идън потърси по-голяма саксия за цветето и продължи с разсаждането.
— Запознахме се в Ню Йорк, в една тъмна уличка, където се прехранвах от отпадъците в кофите за боклук. Родителите ми и сестра ми няколко седмици преди това се задушиха от пушека при пожар в жилището. Тогава бях на седемнадесет години и не можех да се задържа на никаква работа. — Той се усмихна при спомена за онова време. — Бях избухлив, но умирах от глад и реших да направя кариера на криминален престъпник. За нещастие или може би за щастие, човекът, когото си избрах за първия обир, беше Кен Тагърт.