— Разбира се, че ще дойде — отговори тя, въпреки че далеч не беше толкова сигурна, колкото искаше да се покаже.
ГЛАВА ОСМА
На следващата сутрин закуската във Вила Чандлър представляваше мълчалива, тържествена церемония. Само Хюстън и Дънкан си вземаха от всеки поднос, който беше сервиран, и изядоха по половин пържола, порция бъркани яйца с шунка, елдена питка и сладкиш с праскови. Оупъл само за една нощ беше отслабнала с два килограма, Блеър гледаше е гневно стиснати зъби в чинията си, докато Дънкан се колебаеше между яростта и безпомощното смайване.
Хюстън размишляваше върху онова, което тази сутрин й беше разказала Сюзън. Вчера Блеър излязла на разходка с приятен на вид, непознат рус мъж в езерото на парка Фентън, когато внезапно се появил Леандър и загребал към тях. В следващия миг непознатият рус мъж паднал във водата, а Лий издърпал Блеър в своята лодка и я отвел на брега. Там Блеър за голямо удоволствие на присъстващите взела едно гребло, блъснала Лий в тинята, спасила младия мъж от удавяне и двамата се върнали на пристана за наемане на лодки.
Хюстън си казваше, че би трябвало да се разгневи и да ревнува Лий, който с такова старание доказваше, че предпочита значително повече новата си годеница пред бившата. Многото цветя, които той ежедневно изпращаше във Вила Чандлър, също би трябвало да я натъжат. Но мислите й бяха заети единствено с проблемите, които я очакваха в къщата на мистър Тагърт: кой ще й помага при окачване на завесите, открити в няколко грижливо надписани пакета; къде да постави уникалното бюро от времето на Яков I… А на първо място я занимаваше самият мистър Тагърт. Надяваше се днес да не й пречи на работата, както беше правил вчера.
— Бих желал да поговоря с теб на четири очи, Хюстън — каза Дънкан след закуската и Хюстън толкова се изплаши, че за малко не преобърна стола си. Той я отведе в предния салон, който се използваше само за гости — и за сериозни разговори.
Хюстън безмълвно се настани в едно кресло. Този мъж беше неин втори баща от времето, когато беше още малко момиченце, и тъй като винаги беше изпълнявала нарежданията му и се държеше като истинска дама според неговите строги представи за жените, между тях никога не беше имало разногласия.
— Както чувам, ти си се съгласила да се омъжиш за него — започна Гейтс, застанал до прозореца с гръб към нея.
— Да — отговори кратко тя и се подготви вътрешно за надигащата се буря. Как да защити своето решение? Можеше ли да му каже, че е питала Кен и той я е уверил, че не е убивал и не е карал да убиват вместо него? Или беше по-добре да му обясни до каква степен мистър Тагърт има нужда от нея.
Дънкан се отпусна на едно кресло, като че носеше двойна тежест върху раменете си.
— Хюстън — каза той с глас, който едва ли беше по-силен от шепот. — Знам, че тази къща никога не стана отново това, което е била, докато твоят баща е бил жив, но не бях и помислял, че ще предприемеш толкова крайни мерки, за да се освободиш от нея.
Хюстън изобщо не беше очаквала подобно нещо.
— Нима смяташ, че се омъжвам за мистър Тагърт само за да напусна твоята къща?
Той се изправи.
— По тази и поради други причини. — Дънкан отново отиде до прозореца. — Това, което ти стори Леандър, е страшно и унизително преживяване и момиче на твоята възраст сигурно си мисли, че е дошъл краят на света. — Той се вгледа умолително в нея. — Но повярвай ми, Хюстън, това не е истина. Ти си най-хубавата млада дама в този град, а може би и в целия щат и скоро ще си намериш друг мъж. Ако си съгласна, ще те взема с мен в Денвър и ще ти представя няколко симпатични млади господа.
Хюстън стана от креслото, отиде при него и го целуна по бузата. До този момент никога не беше помисляла, че вторият й баща я обича. Въпреки че отдавна живееха под един покрив, те строго спазваха светските правила и днес тя го целуваше за пръв път в живота си.
— Много ти благодаря за предложението. Ти, разбира се, ми мислиш само доброто — каза тя, докато Дънкан смутено се извърна настрани. — Но аз не съм убедена, че се омъжвам за мистър Тагърт само защото се е оказал изгодна партия.
Дънкан погледна към нея.
— Сигурна ли си? Може би това е само проява на упорство от твоя страна, за да покажеш на целия град: вижте ме — винаги, когато поискам, мога да си намеря друг мъж. Ти наистина можеш да имаш всекиго. Затова вземи човек, който не е толкова богат и няма такава голяма къща като Тагърт, но поне познаваш семейството му. Знаеш ли дали в семейството на Тагърт няма душевноболни? Един от чичовците му подстрекавал миньорите към бунт — поне така ми казаха.