Хюстън рязко вдигна глава.
— Чичо?
— Раф Тагърт. Живее в лагера на въглекопачите. Този човек е трън в очите на Джейкъб Фентън, но той въпреки това не го уволнява, все едно какво върши.
Хюстън извърна лице настрани, защото не искаше Дънкан да види вълнението й. Името Тагърт не беше необикновено и по тази причина тя никога не беше свързвала приятелката си Джоан с Кен Може би тя го познаваше А ако двамата имаха родствена връзка, Джоан би могла да гарантира за него и за това, че в семейството им няма душевноболни.
Тя отново се обърна към Дънкан.
— Не вярвам, че семейството е наследствено обременено.
В погледа му се четеше разочарование и мъка.
— Как е възможно за толкова кратко време коренно да се промениш? Беше така разумна в отношенията си с Леандър, прие да се сгодиш за него чак след като го опозна напълно. А този мъж познаваш едва от няколко дни, но вече си дала съгласието си да останеш да края на живота си с него.
Срещу тези думи не можеше да се възрази нищо. Той беше напълно прав. Логиката твърдеше, че не бива да се омъжва за този чужд човек. Само че на нея дяволски много й се искаше да се омъжи за него! Тя вдигна ръка, за да прикрие усмивката, която се появи върху устните й. В никакъв случай не биваше да усвоява изразите на мистър Тагърт!
— Бракът е сериозно нещо — продължи Дънкан. — Помисли си добре какво правиш.
— Вече дадох съгласието си — каза тя, като че ли това беше някакъв отговор.
— Блеър е доказателство за това, какво може да се случи, преди венчалният пръстен да бъде поставен на ръката на жената — продължи горчиво той. — Не позволявай нейната… нейната необмислена постъпка да разруши живота ти. Разучи що за човек е този Кен Тагърт. Говори е хора, които го познават. Срещни се с Марк Фентън; може би той помни времето, когато Тагърт е работил в тяхната конюшня. Аз опитах да поговоря с Джейкъб Фентън, но той само клати глава още щом чуе името му. Това е за цял живот, Хюстън. Разпитай колкото се може по-подробно за този мъж, преди да се свържеш за цял живот с него.
Хюстън трябваше да признае, че молбата му е разумна. Но се поколеба дали да я възприеме. Може би изобщо не искаше да знае що за човек е Кен. Може би й харесваше точно тайнствеността около него. Този мъж я завладя устремно, преди тя да успее да го огледа критично. Вероятно още не беше готова да се върне от авантюрата в трезвата реалност.
Но Дънкан говореше разумно, а и Хюстън беше свикнала да се подчинява. Бегло си помисли какво ли би направил Дънкан, ако му разкаже за нахалството на Кен миналата сутрин и как успя да се защити само с помощта на глинената кана. Навярно щеше да я заключи в стаята й. Тя въздъхна и заговори:
— Ще разпитам някои хора. Ще се осведомя толкова подробно, колкото е възможно, и ако не науча нещо действително лошо, на двадесети този месец ще се омъжа за него.
Дънкан изпъшка.
— Вероятно не бих могъл да искам нещо повече от теб. Само че кажи ми още нещо, Хюстън: парите винаги ли са били толкова важни за теб? Животът, който водеше в тази къща, ти се струва прекалено беден, така ли?
— Защо мислиш, че парите са причина да се омъжа за него?
— Естествено, че те са причината. — Той изглеждаше искрено изненадан. — Какво друго би могло да те съблазни да се омъжиш за този грозен великан? Ако той нямаше пари, никой не би разменил и една дума е него. Щеше да си остане неизвестен работник в мините като другите членове от неговото семейство. Надали някой би му отговорил, дори когато попита колко е часът…
— Смяташ, че щеше да си остане неизвестен слуга? — промълви замислено тя. — Забрави ли, че е започнал като коняр, а междувременно е спечелил милиони? Никой не му ги е подарил. Може би ми харесва именно мъжът, който е скрит дълбоко в него, който се е издигнал от мръсотията в конюшнята и е постигнал нещо в живота. А аз през целия си живот не научих нищо друго, освен да се обличам добре.
Но този човек има нужда именно от моите знания, продължи тя вече мислено и по гърба й полазиха топли тръпки.
— Какво друго се изисква от една дама? — попита учудено Дънкан.
— В днешно време жените пишат книги. Те… — Тя млъкна и с движение на ръката отклони тази тема. — Чудно ми е защо никой не се запитва по каква причина един толкова богат човек като мистър Тагърт се жени за момиче от планините на Колорадо. Той би могъл да поиска някоя принцеса.
— Ти си повече от принцеса — заяви раздразнено Дънкан.
Хюстън му се усмихна и тръгна към вратата.
— Сега трябва да вървя. Мистър Бъгли ме очаква. Трябва да осигуря гардероба на бъдещия си съпруг. Освен това смятам да поръчам втора сватбена рокля, която да подхожда на моята. Сигурна съм, че Блеър още не е помислила за това.