Кен остана прав зад бюрото си и посегна към лист хартия.
— Страшно много съжалявам, но нямам никакво време. Трябва да работя. Но ти би могла да отидеш, след като вече си облечена. Можеш да си избереш цветя от моята оранжерия.
Хюстън пое дълбоко въздух.
— Не е ли най-добре да им раздам по няколко долара?
Той я погледна изненадано над документа.
— Мислиш ли, че ще се зарадват на това?
— Не — отвърна ледено тя. — Няма да им хареса. Но съм сигурна, че ти ще се зарадваш. В такъв случай няма да има нужда да се показваш пред тях.
— Нима твърдиш, че се страхувам от няколко наконтени сноби, които са се събрали да пият чай? Да знаеш, че мога да ги купя всичките и…
Погледът й го накара да замлъкне.
— Няма да ходя на увеселението — заяви упорито той и седна зад бюрото си.
Хюстън отиде при него. Много й се искаше да сложи ръка на рамото му, но не го направи.
— Няма да е толкова страшно, колкото си мислиш. Досега си виждал само най-лошите хора от този град. Но днес с удоволствие ще те представя на моите приятелки и ти обещавам, че никоя от тях няма да припадне в краката ти.
— Искаш да кажеш, че нито една госпожица няма да припадне, като ме види без брада?
Тя с усмивка отстъпи крачка назад.
— Да не би да се опитвате да изтръгнете от мен признание, че ще бъдете най-хубавият мъж на забавата?
Той посегна към ръката й, но тя беше по-бърза от него.
— Нека да останем двамата тук — прошепна Кен. — Все ще намерим нещо, с което да си убием времето. Знаеш ли, че тази рокля много ми харесва.
— О, не, мистър Тагърт — засмя се тя и си помисли дали не би могла да стегне с още един сантиметър корсета си. — Не искам да ме… да ме изкушавате да правя такива неща, за които си мислите в момента. Вървете да се облечете за градинското увеселение. — Тя се отдръпна от него и застана долепена до стената.
Кен опря ръце на стената от двете страни на главата й и се приведе напред.
— Всъщност ние още не сме се опознали както трябва. Искам да кажа, че годениците трябва поне няколко часа да бъдат сами, преди да се явят пред олтара, не е ли така?
Хюстън ловко се промъкна под дясната му ръка.
— Мистър Тагърт — заяви твърдо тя, — със сладки приказки при мен няма да постигнете нищо. Вие просто се страхувате да посетите това увеселение. Вероятно сте от мъжете, които хукват да бягат само щом видят събрани на едно място няколко дами. В такъв случай вие не сте мъжът, за когото искам да се омъжа.
Пламнал от гняв, Кен се завърна зад писалището си.
— Понякога си направо зла. Да не мислиш, че ме е страх от това проклето тържество!
— Докажете го, като се облечете и ме придружите.
Докато го наблюдаваше, тя разбра, че той вътрешно се бори със себе си, и й се дощя да му каже, че ще си остане с него в къщи. Не се поддавай, укори се тя. Той точно това иска да постигне.
Кен ядно запрати документите на писалището.
— Добре, ще дойда — каза троснато. — И се надявам, че няма да ти се наложи да съжаляваш за това. — С тези думи той изхвръкна навън от кабинета и тръгна към спалнята си.
— Аз също се надявам — каза тихо тя и изтича да донесе костюма, който лежеше забравен в каретата.
Докато Кен се преобличаше, Хюстън разглеждаше мебелите, струпани в салона, и разсъждаваше как най-добре би могла да ги подреди. След час и половина, когато беше почти уверена, че Кен е скочил през някой прозорец на първия етаж, се обърна и го видя застанал в коридора в тъмно сако с дълги пешове, сиви панталони и бяла ленена риза. В ръката си държеше бяла вратовръзка.
— Нямам представа как се връзва това нещо…
Хюстън за момент не можа да помръдне от мястото си.
Ушитият по мярка костюм превъзходно изтъкваше забележителната разлика между широките му рамене и тънката талия, а тъмният плат подчертаваше косите и веждите му. Мисълта да се яви под ръка с този мъж на предстоящото увеселение я изпълни с гордост. Дълбоко в себе си непременно искаше да докаже на града, че веднага може да си намери друг мъж, и то не какъв да е. Положително би могла да попадне и на по-лош от него — о, да, би могла!
— Знаеш ли как се връзва вратовръзка? — повтори той.
— Да, разбира се — отговори машинално тя, идвайки отново на себе си. — Но трябва да седнеш, защото в противен случай не бих могла да достигна врата ти.
Той седна на едно от малките позлатени кресла като осъден на смърт.
Докато връзваше сложния уиндзорски възел, Хюстън реши да започне с уроците:
— Забавата ще бъде в дома на една от моите приятелки. Казва се Тиа Манкин. Храните и напитките ще бъдат поставени върху дълги маси, подредени в градината. А ние ще обикаляме наоколо и ще разговаряме с гостите. Ще се старая да бъда винаги близо до теб.