Кен не казваше нищо.
Когато възелът беше готов, тя го погледна в очите. Това ли беше мъжът, в чиято глава бе строшила глинената кана?
— Няма да трае дълго — добави тихо тя. — После ще се върнем тук и ще вечеряме заедно.
Внезапно той я прегърна и бурно я целуна — сякаш искаше да почерпи кураж от нея.
— Хайде да свършим с тази работа — промърмори той и закрачи към входната врата.
— Какво чакаш? — повика я нетърпеливо, застанал в рамката на вратата.
— Ето ме, идвам — отговори е усмивка тя и се почувства млада и жизнена.
Докато Кен управляваше каретата — до къщата на Тиа бяха само няколко минути, — тя продължи да му дава наставления.
— Ако искаме да убедим хората, че наистина сме сгодени, трябва да проявиш известно внимание към мен — каза предпазливо тя. — Стой близо до мен, предлагай ми ръката си и тъй нататък. И много те моля, помогни ми, когато слизам от каретата.
Той кимна, без да я погледне.
— И се усмихвай — каза тя. — Бракът не е толкова лошо нещо, колкото ти изглежда.
Хората, събрани в градината на семейство Манкин, с нетърпение чакаха момента да се запознаят с новия годеник на Хюстън. Разбира се, опитаха се да не забравят доброто възпитание, но буквално хукнаха към каретата, когато тя спря пред къщата, и застанаха там със зяпнали уста. Миньорът е рунтавата брада бе подменен от някакъв непознат джентълмен.
Кен, изглежда, не забелязваше реакцията на хората, за сметка на това Хюстън веднага я усети. Тя гордо сложи ръце върху широките му рамене, когато й помагаше да слезе от каретата, после пъхна ръката си под неговата и той я отведе то събраните в края на градината гости.
— Мога ли да ви представя моя годеник, мистър Кен Тагърт — заговори официално тя.
Двадесет минути по-късно, след като го беше представила на всички присъстващи, тя усети, че той започва да се отпуска.
— Не е толкова лошо, колкото очакваше, нали?
— Не е — промълви небрежно той. — Желаеш ли нещо за ядене?
— Искам чаша пунш. Ще ме извиниш ли за момент. Трябва да поговоря с един човек.
Тя го проследи с поглед, когато той се запъти към бюфета, и забеляза, че много жени се спираха и гледаха подире му. Мередит Лехнер пристъпи към него и го заговори, като първо погледна с усмивка към нея, сякаш искаше разрешение.
Моят годеник, превърнал се от жабок в принц, помисли с истинска нежност Хюстън. И за тази промяна беше достатъчна само една цицина. Покашля се деликатно, защото не искаше да я чуят, че се киска.
Докато Кен беше зает около бюфета, тя отиде при преподобния Томас, застанал встрани от останалите гости.
— Той е неузнаваем — промълви пасторът и кимна по посока на Кен, който стоеше до бюфета, заобиколен от три жени. — Променила си го изцяло.
— Може би само външно — отговори Хюстън и понижи глас. — Исках да поговоря с вас. Когато миналата седмица бях в миньорския лагер, Джоан Тагърт каза, че знае коя съм. Какво всъщност знае?
— Всичко — отговори преподобният Томас.
— Но как така? — смая се Хюстън.
— Аз й казах. Имах нужда от съюзник, от истински приятел вътре в лагера.
— Но какво ще стане, ако ме заловят? Джоан би могла да изпадне в още по-трудно положение, когато знае за мен. И без това нещата са достатъчно лоши.
— Хюстън — каза пасторът, вперил очи в нейните, — ти не можеш сама да носиш цялата отговорност. Джоан още преди месеци дойде при мен и поиска да узнае истината. С удоволствие я споделих е нея.
Хюстън помълча малко, наблюдавайки как Кен се смее за нещо, и видя как едната от трите жени пристъпи към него, прикована от погледа му.
— Значи аз не съм единствената, която е завладяна от чара му, помисли доволно тя.
— Знаете ли дали Джоан и Кен имат някакви родствени връзки? — попита тя.
— Първи братовчеди. — Той се усмихна на изненадата й. — Щом научих за твоя годеж, отидох при Джоан. О, пазачите първоначално не искаха да ме пуснат в лагера, но моят господар стои по-високо от техния. Нито Джоан, нито който и да е друг член на семейството познават лично Кен. Има някаква тайна, свързана с раждането му. Джоан предполага, че майка му е била… ами, дама за една нощ, и бащата на Кен се е съмнявал, че бебето е от него. Това обяснява защо Кен е работил в конюшнята на Фентън, а не е бил отгледан от семейство Тагърт в миньорския лагер.
— Знаете ли какво е станало с неговите родители?
— Джоан беше почти сигурна, че двамата отдавна са починали. Хюстън! — Пасторът постави ръка върху нейната. — Сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за този човек? Знам, че Леандър много те наскърби, но…
Хюстън не искаше повторно да изслуша тазсутрешната проповед на Дънкан, макар че и тази очевидно беше с добри намерения.