Оупъл усети как сърцето й се размеква.
— Никой не е имал право да му се смее. Случват се такива неща.
— Много ти благодаря — каза Хюстън и бързо целуна майка си по бузата, преди отново да изскочи от стаята. Дори не се обърна, когато майка й извика след нея:
— Но за какво да разговарям с него?
Сюзън вече чакаше в спалнята и й помогна да разкопчае роклята на гърба.
— Петната са само отпред — заяви Хюстън, хвана полата с две ръце и я огледа от всички страни. — Кажи на мисис Томас да натрие петната с магнезиев прах, за да отстрани мазнината. О, небеса! Това прелива във всички цветове на дъгата. Подръж предната част на пламък на сяра, а ако и тогава не се изчисти, ще я обработя с нафталин. Но ще го направя сама. В противен случай цялата кухня ще хвръкне във въздуха. А сега побързай, преди да е станало още по-лошо.
Когато Сюзън се върна от кухнята, Хюстън седеше пред малкото си бюро.
— Като напиша това писмо, ще го дадеш на Уили. Да го занесе на мисис Мърчисън. И му обясни точно какво желая от него, за да няма недоразумения.
Тя продължи да пише, докато говореше на Сюзън:
— Кажи на Уили да използва кухненската стълба и да се изкачи на таванския етаж, после да завие наляво по коридора. Втората врата отляво води в малка стая, пълна с мебели, а на задната стена е подпрян един килим с червени шарки. До него се намира платнен чувал е възглавници за сядане. Чувалът е голям колкото него, така че трудно може да го пропусне. Кажи му да свали килима и чувала на партера, в малкия салон. Мисис Мърчисън ще му покаже къде е този салон. Да постеле килима в салона, да постави възглавниците по края му, да вземе големия троен сребърен свещник от съседната столова и да го сложи точно в средата на килима.
Хюстън вдигна очи.
— Запомни ли всичко, за да можеш да го кажеш на Уили?
— О, да, мис. Пикник в стаята. Наистина ли мистър Тагърт е обърнал цяла маса с ядене върху хората!
— Къде си чула такова нещо?
— Ели, която работи при съседите на семейство Манкин, прескочи преди малко за минутка.
— Виж какво, в това няма нито зрънце истина. Слез сега долу и кажи на Уили, каквото ти наредих. А това писмо да предаде на мисис Мърчисън. Но побързай, моля те. Ще ми трябваш при преобличането. А, да, още нещо. Нека Уили каже на мисис Мърчисън, че ще задържа мистър Тагърт колкото се може по-дълго, за да има достатъчно време да сготви.
Когато Сюзън излезе, Хюстън с досада установи, че цялото й долно бельо е пропито от сосове и мазнина. Като разгледа по-отблизо щетите, почувства надежда, че петната ще излязат, след като се извари прането. Бързо се съблече и избра от гардероба рокля от мека бледозелена батиста с къси буфан-ръкави, корсажът на която беше украсен с дантели. За съжаление роклята имаше тридесет и шест миниатюрни копчета, които се намираха на гърба. Още се измъчваше е тях, когато се върна Сюзън.
— Какво става долу в салона?
— Нищо, мис — отговори Сюзън и започна да закопчава копчетата с една малка месингова кука. — Да ида ли да видя? Мисля, че вратата към салона е отворена.
— Недей — отговори Хюстън, но почувства тревога. Оупъл Гейтс беше жена, която се нуждаеше от защита, жена, която лесно можеше да бъде шокирана. Хюстън се измъчваше от представата как Кен ще употреби някои от неговите груби думички и Оупъл от уплаха ще падне в несвяст. А Кен, разбира се, няма да се чувства задължен да я вдигне от килима.
— Освен мама в къщи няма никой, нали, Сюзън?
— Не, мис.
— Добре, защото смятам да сляза долу и да погледна през процепа на вратата. Роклята ще я дозакопчаеш в партера.
Хюстън се промъкна на пръсти надолу по стълбата. Сюзън я следваше по петите. Двете погледнаха внимателно през пролуката между рамката на вратата и самата врата.
Кен и Оупъл седяха близо един до друг на кожения диван и гледаха през лещите на стереоочила.
— Аз самата никога не съм го виждала — говореше Оупъл. — Но казват, че бил много впечатляващ.
— Аз съм живял години в Ню Йорк, но никога не съм чувал нищо за нето — каза Кен. — Как се казваше този водопад?
— Ниагарският водопад.
Кен остави стереонаблюдателя на масата и се обърна към нея.
— Много бихте искали да го видите, нали?
— Да, всъщност да. В действителност винаги съм си мечтала да пътувам. Много ми се иска да си наема собствен железопътен вагон и е него да обиколя целите Съединени щати.
Кен взе ръката на Оупъл.
— Аз ще осъществя вашата мечта, мисис Чандлър. Какъв цвят искате да бъде вагонът? Искам да кажа, отвътре. Харесва ли ви червено?