— Не е възможно да приема подобно нещо… — започна Оупъл.
Кен се наведе по-близо до нея.
— Имам слабост към истинските дами — каза тихо той. — А вие, мисис Чандлър, сте също такава безупречна дама като вашата дъщеря.
За момент в салона стана тихо и Сюзън, която гледаше през рамото на Хюстън, преустанови за момент своята дейност върху гърба й.
— В розово — каза Оупъл. — Най-много би ми харесало, ако целият вагон е в розово.
— Ще го получите. Имате ли и някое друго желание, което бих могъл да изпълня?
— Предпочитам да ме наричате Оупъл. Страхувам се, че моят съпруг мистър Гейтс не харесва, когато се обръщат към жена му с името на първия й съпруг.
Хюстън напрегнато се вслуша, очаквайки как Кен ще реагира на пояснението й.
Кен вдигна до устните си ръката на Оупъл, която все още държеше в своята, и я целуна сърдечно — съвсем не така, както се полага на един джентълмен.
— Никак не е чудно, че и дъщеря ви е истинска дама — промълви той.
— Мисля, че ако вие не го вземете, вашата майка веднага ще се омъжи за него, мис — обади се Сюзън.
— Ш-т-т! По-добре ми закопчей роклята.
— Вече е готово — отговори Сюзън.
Хюстън мина през вратата и влезе в салона.
— Надявам се, че не ви накарах да чакате прекалено дълго — каза тя със сладък глас. — Добре ли се забавлявахте междувременно, мистър Тагърт?
— О, да — ухили се Кен. — Чудесно се забавлявах. Но сега трябва да вървя. Работата ме зове.
— Мистър Тагърт — продължи тя, сякаш нищо не беше чула, — бихте ли ме откарали до моята шивачка в града, моля ви? Трябва да й отнеса няколко мостри.
По лицето на Кен премина тъмна сянка, но когато Хюстън му обясни, че престоят при шивачката няма да трае повече от четвърт час, той изръмжа нещо в знак на съгласие.
— Очаквай ме не по-рано от довечера — прошепна тя на майка си, докато я целуваше по бузата, и побърза да вземе чадърчето си от поставката.
— Ти си в сигурни ръце, мое мило момиче — отговори Оупъл и изгледа Кен с усмивка, пълна с обич.
Когато двамата отново седнаха в каретата на Хюстън, тя погледна дяволито своя годеник:
— Наистина ли вашият разговор беше толкова чудесен?
— Имаш добра майка — отговори той. — А къде да търся шивачката, при която трябва да те закарам? Сигурна ли си, че ще трае само десет минути?
— Четвърт час — поправи го тя. — Моята… предишна сватбена рокля е шита в Денвър, но ще накарам да направят едно точно копие тук, в Чандлър.
— Копие? А, да, ясно, защото ще празнуваме двойна сватба, нали? Кога всъщност ще бъде венчавката?
— В понеделник, на двадесети. Много се надявам, че на този ден няма да ти се наложи да работиш и да пропуснеш собствената си венчавка.
Той я погледна отстрани и след това се усмихна.
— Аз ще присъствам на сватбения ден, ако след това ти се явиш на сватбената нощ. — Като видя, че тя се изчерви и обърна лице настрани, той високо се изсмя.
Хюстън му каза адреса на Коул авеню и скоро каретата спря пред дълго двуетажно здание с малки магазинчета на партера и канцеларии на етажа над него.
Кен дръпна юздите и помогна на Хюстън да слезе от каретата.
— Мисля да си скъся чакането с една питие — заяви той и посочи с глава към една от многото кръчми, които никнеха като гъби в този град. — Да се надяваме, че брачният живот ще бъде малко по-лек от годеничеството.
После се обърна и я остави сама на прашната улица. От време на време все пак ми липсват маниерите на Леандър, помисли си Хюстън.
Работата, за която беше дошла при шивачката, й отне точно седем минути. Жената вдигна в паника ръце, когато разбра, че ще трябва да приготви такава сложна рокля само за седем дни. После дори седна от уплаха, когато Хюстън й поръча официална рокля и за Джоан Тагърт. Но само след минута шивачката набързо избута Хюстън от ателието си, тъй като имаше нужда от всяка секунда за изпълнението на бързата поръчка. По лицето й личеше, че се е въодушевила от възможността да облече две дами за една сватба, за която говореше целият град.
Хюстън застана с отворен зелен чадър пред магазина и се загледа през улицата към кръчмата, където Кен убиваше времето си с едно питие. Надяваше се, че няма да я остави да чака дълго.
— Ало! — чу тя мъжки глас. — Нас ли чакаш, пиленце?
Заобиколиха я трима млади каубои. По миризмата, която се носеше от тях, личеше, че току-що са пристигнали в града след цели седмици езда през прерията с техните говеда.
— Ела, Кал — каза единият от тримата. — Остави я на мира. Тя е дама.
Хюстън се престори, че не забелязва натрапниците, но тайно се помоли Кен да се появи колкото се може по-скоро.
— Обичам дамите — каза Кал.