— Да, сладката ми — каза Лий и я притегли в обятията си. — Ти си просто съвършена. Толкова добра и сладка, и гальовна, и…
Тя се отдръпна от него.
— Мека? Да не би да ме сравняваш със сметанов сладкиш?
— Не — отговори с усмивка Лий. — Исках само да изразя колко си красива и сладка и колко трогателно се грижиш за сестра си; но смятам, че Блеър трябваше да е подготвена за критика, щом е решила да става лекарка.
— Ти не би поискал тя да се откаже от медицината, нали?
— Нямам понятие какво би трябвало да прави сестра ти. Не съм отговорен за нея. — Той отново я притегли към себе си. — Всъщност защо говорим за Блеър? Трябва да мислим за нас, за нашето общо бъдеще.
Притисна я още по-плътно до себе си и нежно захапа ушенцето й. Тази част от ухажването на годеника й не харесваше на Хюстън. Толкова се радваше, че има Лий, беше й близък като никой друг. И без това ги смятаха за „двойка“ още когато тя беше на шест, а той на дванадесет години. Днес, вече двадесетгодишна, тя имаше зад себе си дълъг период, който я свързваше с Леандър Уестфийлд. През цялото това време беше знаела, че един ден ще стане мисис Леандър Уестфийлд. Цялото й образование, всичко, което бе научила досега, беше подготовка за бъдещия й брак с него.
Но преди няколко месеца, когато се беше завърнал от своето следване в Европа, Леандър беше започнал да я целува, да я притиска върху седалката на кабриолета, да посяга към дрехите й, а единственото, което в тези моменти усещаше Хюстън, беше желанието да избяга от нежностите му. Това ужасно ядосваше Лий. Той най-често я наричаше своята ледена принцеса и веднага я отвеждаше в къщи.
Хюстън знаеше, че би трябвало да реагира на опитите му за сближаване. Въпреки славата си на град със строги нрави, Чандлър в Колорадо беше просветен град — поне що се отнася до жените. Но работата беше там, че Хюстън не изпитваше абсолютно нищо, когато Лий я докосваше. Тази липса на ответна реакция често я караше да плаче нощем. Не си представяше, че би могла да обича някого повече от Леандър, но просто не беше в състояние да отговори на милувките му.
Той очевидно четеше мислите й, защото се отдръпна от нея с пламнали от гняв очи.
— Остават само три седмици до сватбата — промълви с надежда Хюстън. — Когато се оженим…
— Какво ще стане тогава? — попита той, поглеждайки я накриво. — Ледената принцеса ще се разтопи ли?
— Надявам се — прошепна тя, повече за свое, отколкото за негово успокоение. — Никой не се надява на това по-силно от мен.
Известно време и двамата мълчаха.
— Подготви ли се вече за приема, който дава утре губернаторът? — запита Лий, извади дълга тънка пура от джоба на жилетката си и я запали.
Хюстън се усмихна боязливо. Първите минути, след като го беше отблъснала, бяха винаги най-тежките.
— Модната ми рокля от Уърт виси изгладена в гардероба.
— Губернаторът ще се влюби в теб. Сигурен съм в това. — Той й се усмихна, но тя почувства, че усмивката му е принудена. — Един ден най-хубавата жена на този щат ще бъде моя.
Тя се опита да се отпусне. Прием у губернатора не беше проблем за нея. Това беше нещо, за което я бяха обучили. Може би беше по-добре да се запише в курс, който учи жените да не стават фригидни съпруги. Знаеше, че някои мъже са на мнение, че жените не бива да се отдават на сексуални удоволствия; но също така знаеше, че Леандър беше изключение. Той очакваше от нея да изпитва наслада от физическата любов. Изрично й беше обяснил това и Хюстън си внушаваше, че след сватбата нещата ще се оправят. Но в повечето случаи тя се чувстваше по-скоро отблъсната, когато той я целуваше.
— Утре трябва да ходя в града — каза той, прекъсвайки хода на мислите й. — Би ли желала да ме придружиш?
— Много ще се радвам. О! Блеър искаше да намине към редакцията на вестника. Мисля, че някой й е изпратил ново медицинско списание от Ню Йорк.
Когато Леандър потегли, Хюстън се облегна на тапицираната седалка и се замисли какво ли би казал той, ако знаеше, че неговата „покорна“ бъдеща съпруга един път седмично предприемаше неща, които се смятаха за незаконни.
Блеър се облегна на горната табла на леглото си от богато украсено орехово дърво, с единия крак на пода, а другия — подгънат върху леглото, така че се виждаше ластикът на турските й шалвари. Голямата й, боядисана в синьо и бяло стая се намираше на втория етаж и през западния прозорец се откриваше чудесен изглед към Еърс Пийк. Първоначално Блеър заемаше стая на първия етаж, при другите членове на семейството, но след като напусна Чандлър на дванадесет години, Оупъл забременя и мистър Гейтс преустрои стаята й в помещение за пеленаче с баня. Оупъл изгуби бебето и сега детската стая беше празна, населена единствено с кукли и оловни войничета, които мистър Гейтс беше купувал през време на бременността на жена си.