Хюстън се обърна и хвана дръжката на вратата на някакъв магазин. Преди обаче да успее да я натисне, Кал сложи ръката си върху нейната.
— Как да разбирам това? — промълви Хюстън, издърпа ръката си и измери мъжа с презрителен поглед.
— И говори като дама — провикна се Кал. — Миличка, какво ще кажеш двамата да отидем в отсрещната кръчма и да изпием по няколко бири за твое здраве?
— Кал! — повика го загрижено другарят му.
Но Кал се приближи още по-плътно до Хюстън и продължи:
— С мен ще прекараш чудесно, пиленце.
— Ей сега ще ти покажа как да си прекараш времето — чу се гласът на Кен и в същия миг той сграбчи каубоя за ризата и колана на панталоните и го запрати настрани. Тялото на мъжа описа широка дъга и падна върху мръсната улица.
Когато каубоят, който беше много по-дребен от Кен, се изправи и разтърси глава, за да може отново да си служи с нея, Кен се изстъпи пред него.
— Това е един чист град — прокънтя гръмовитият му глас. — Ако си търсиш жена, върви в Денвър. Ние тук си пазим жените. — Той се наведе към лицето на младежа. — А аз не изпускам от очи моята. Разбрахме ли се?
— Разбрано, сър — измърмори каубоят. — Нямах намерение да я… — зашепна той, но млъкна и после бързо продължи: — Точно така, сър, веднага тръгвам за Денвър.
— Това е добра идея — каза Кен, върна се на тротоара, взе ръката на Хюстън и я поведе към каретата.
Двамата безмълвно потеглиха към бялата къща на хълма, но насред път Кен рязко спря каретата.
— По дяволите! Предполагам, че искаш да се прибереш у дома. — После дръпна юздите. — Този младеж не ти причини болка, нали?
— Не — отговори тихо тя. — Много ти благодаря, че ми се притече на помощ.
— Няма защо — каза той, но намръщи лице, сякаш нещо му тежеше.
Хюстън сложи ръката си върху неговата.
— Може би съм действала малко прибързано, но аз изпратих на мисис Мърчисън бележка да приготви вечеря за двама ни. Естествено, ако нямаш нищо против да вечеряш с мен.
Той бързо погледна към нея.
— Аз нямам нищо против, но се надявам дрехите ти да не свършат, тъй като очевидно имам навика доста често да ги похабявам.
— В моя гардероб висят достатъчно дрехи.
— Тогава добре — каза той с нежелание. — Но днес все пак трябва и да поработя. Ти влез в къщи, докато закарам коня в конюшнята.
Хюстън влезе в къщата и изтича в кухнята.
— Всичко ли е готово? — запита тя.
— Всичко — отговори с усмивка мисис Мърчисън. — Сложих да се изстуди шампанско.
— Шампанско? — промълви уплашено Хюстън. Веднага си спомни какво се беше случило, когато Блеър беше пила прекалено много шампанско.
— Освен това сготвих всички любими ястия на мистър Кен — обясни мисис Мърчисън със сияещи очи.
— Вероятно пържоли от бизон — измърмори Хюстън. — Още една жена, която не може да му устои.
— Какви са тия думи, мис Хюстън?
— О, нищо. Убедена съм, че всичко е великолепно приготвено. Вие сте отлична готвачка. — Хюстън напусна кухнята и отиде в малкия салон. Всичко беше така, както си го беше представяла: свещите вече горяха, шампанското се изстудяваше в дървената кофичка, пастет от черен дроб и соленки лежаха върху сребърен поднос. Късното слънце, което влизаше през прозореца, обгръщаше със златисто сияние стените и пода.
— Ти ли нареди да приготвят всичко това? — чу се гласът на Кен зад гърба й.
— Помислих си, че може би си гладен — започна тя малко нервно. Първоначално хрумването й хареса: да уреди нещо като пикник в стаята; но сега всичко изглеждаше като подготовка за прелъстяване.
— Нали каза, че би желал да поговориш с мен — прошепна тя, разглеждайки ръцете си.
Кен профуча покрай нея.
— Ако не знаех за какво става дума, щях да кажа, че това съвсем не изглежда като желание за разговор. Ела, седни тук и да почваме да се храним. Аз…
— … имам още да работя — прекъсна го тя, засегната от държанието му. В края на краищата тя беше уредила всичко това, за да заличи неуспеха му на приема, когато беше направил толкова нещастно лице.
Кен отиде при нея и сложи ръка под брадичката й.
— Нали няма сега да се разплачеш?
— Положително не — каза твърдо тя. — Хайде да се нахраним, за да мога да се прибера в къщи. Аз също имам да върша твърде много неща и…
Кен я хвана за китките и я привлече в обятията си. Хюстън усети, как тялото й омекна и гневът й се изпари. Може би през цялото време се беше стремила именно към това. Нямаше нищо по-прекрасно от докосването му.
— Как хубаво ухаеш — пошепна той, докато галеше шията й с устни. Могъщото му тяло обгърна нейното, давайки й чувство на сигурност, и в същото време я направи неспокойна.