— Днес наистина беше мила с мен. — Той покри шията й е леки целувки. — Изглежда, за теб не е толкова страшно да се омъжиш за коняр като мен, нали?
Хюстън не отговори. Усети, че коленете й омекват, но той я обхвана здраво, сякаш беше лека като перце, и започна да милва лявото й ухо.
— Ти беше най-красивата дама на забавата. — Горещият му дъх засилваше сладостното треперене на тялото й. — А когато те носех, това толкова много ми хареса, че сега с най-голямо удоволствие бих те отнесъл в спалнята си.
Хюстън се страхуваше да отговори, тъй като гласът й непременно щеше да я издаде.
— Хм — чу се високо покашляне откъм вратата.
— Изчезвай! — измърмори Кен, без да сваля устни от шията на Хюстън.
Но продължителното обучение на Хюстън в училището за бъдещи дами каза тежката си дума. Тя отстрани Кен от себе си, но внимателно, за да не го засегне.
— Моля те — пошушна тя и заедно с това твърдо го изгледа в очите.
Той отвърна разочаровано на погледа й и така рязко я пусна, че тя за малко не падна на пода.
Мисис Мърчисън стоеше в рамката на вратата е огромен порцеланов супник в ръцете си. Когато сервира супата и се оттегли към кухнята, на минаване край Хюстън тя й хвърли такъв укорителен поглед, че Хюстън се изчерви чак до корена на косите. Но тя се опита да се успокои и с ужас проумя, че само след секунди щеше да се озове в леглото с годеника си. Нали беше обещала на мистър Гейтс, че първо ще се осведоми за Кен, а после ще се омъжи за него. Ами ако се окаже, че е криминален престъпник? Щеше ли да се омъжи за него въпреки това? Щеше да бъде принудена да го стори, щом вече е спала с него.
Хюстън продължи да го разглежда, докато той седна на пода и отвори бутилка шампанско — без сако, ръкавите на бялата му риза навити над лактите, така че тя можеше да се любува на потъмнялата от слънцето, мускулеста долна част на ръцете му, като същевременно си мислеше дали все пак да не му се отдаде. Тогава ще бъде принудена да го вземе, независимо какъв резултат ще дадат проучванията й.
Но това ще бъде измама.
Тя оправи грижливо полата си и седна на една възглавница срещу него.
— Трябва да те помоля за една услуга — започна тя нерешително.
— Разбира се — отговори той с уста, пълна с пастет от черен дроб.
— Бих искала до сватбата да остана девствена.
Кен се задави така страшно, че Хюстън се уплаши да не се задуши. Но той набързо опразни половин бутилка шампанско и скоро се успокои.
— Колко приятно е да чуе човек, че все още си — проговори той с насълзени от задавянето очи. — Искам да кажа, след като си била сгодена и така нататък.
Хюстън видимо се вцепени.
— Няма защо веднага да се обиждаш от думите ми. Ето, вземи това. — Той й подаде кристална чаша, пълна с шампанско. — То ще ти подейства добре. Значи така, искаш да си останеш девствена — продължи той, докато сипваше стриди със сметана в две чинии. — Доколкото разбирам, искаш да ми кажеш, че повече не бива да те докосвам.
Продължи да я наблюдава по своя странен, пренебрежителен начин.
— Смятам, че ще е най-добре — отговори тя и си помисли, че ако я вземе в ръцете си така, както преди малко, в никакъв случай няма да запази девствеността си — тя самата няма да го иска.
— Е, добре — каза той и в гласа му се промъкна студена нотка.
Очите на Хюстън се разшириха. Очевидно той смяташе, че тя изисква това от него, защото някога е бил работник в конюшня, а тя се смята за нещо по-добро.
— Моля те, недей така — започна тя. — Не е това, което си мислиш. Аз… — Но тя не можеше да му каже какво е обещала на втория си баща. Или че допирът на ръцете му събужда у нея усещания, които бързо я карат да забрави, че е дама. Затова плахо сложи ръка на китката му, но Кен се отдръпна.
— Ти обяви своите условия. Нали имаме споразумение. Така или иначе това си е договор и аз го наруших. Ти каза, че ще се държиш, сякаш сме… влюбени, и изпълни своето обещание пред очите на целия град. Но когато сме насаме, не си длъжна да понасяш моята близост. Отсега нататък ще се старая да не те докосвам. Дори имам намерение да те оставя сама в тази стая. Остани тук да се навечеряш, а аз ще отида да си върша работата.
— Моля те, не си отивай! — извика тя, скочи да го последва, но се спъна в дългите си поли и полетя да падне.
Той я подхвана, преди да се удари в твърдия паркет, но щом видя, че отново е възстановила равновесието си, бързо я пусна.
— Не исках да те обидя — заговори отново тя. — Не е вярно, че не обичам да ме докосваш. — Спря и втренчи очи в ръцете си. — Искам да кажа, аз… Това е само защото аз никога досега… И ще ми бъде много приятно, ако останеш… Ако ти е възможно, разбира се — завърши тя и вдигна очи към него.