Кен студено я изгледа.
— Нищо не разбирам. Не каза ли току-що да си държа ръцете далеч от теб? Това, което аз очаквам от тази женитба, е дама за пред обществото. А що се отнася до частния ни живот — тази къща е достатъчно голяма, за да не си принудена да ме срещаш и да гледаш грозното ми лице. Това зависи изцяло от вас, лейди.
Една дама винаги трябва да защитава позитивно гледище, беше учила Хюстън в своите училища. Тя вирна брадичка и изправи рамене.
— Аз искам да бъда твоя жена не само за пред обществото, но и у дома. Все пак държа до сватбата да си остана девствена.
— Кой ти пречи? — погледна я Кен с искрящи от гняв очи. — Да не съм те хванал за косите да те завлека до спалнята си? Принуждавам ли те да легнеш с мен?
— Не, но ти така убедително молиш, че човек почти не може да ти откаже нещо, мистър Тагърт — отвърна му буйно тя и в следващия момент уплашено затисна устните си с ръка.
Изглежда, че той най-после разбра.
— Къде си да чуеш всичко това, Кен? — попита той с глас, мек като коприна. — Кой би могъл да предположи? Или може би дамите имат слабост към бившите конярчета? — Хайде, седни си отново на мястото и се храни — каза й той, очевидно възвърнал доброто си настроение. — Имам убедителни аргументи, нали? — ухили се той и седна срещу нея.
Хюстън с цялото си сърце желаеше изобщо да не бяха разисквали този въпрос.
Интимната вечеря, която бе планирала, скоро се превърна в малък хаос. Преди да са изяли супата, влезе Идън и подаде на Кен някакви документи, които той трябваше да прочете и подпише. Кен го покани да вечеря с тях и през цялото останало време двамата говореха само за сделки.
Хюстън наблюдаваше залеза на слънцето през високите прозорци. Мисис Мърчисън влизаше и излизаше, носейки големи количества превъзходни ястия, които биваха унищожавани до последната трохичка.
Кен непрекъснато й правеше комплименти, които започнаха с „дяволски вкусно“ и стигнаха до предложението, направено точно когато тя внесе в стаята голям печен бут, да избяга е него и да живеят греховен живот. Мисис Мърчисън се кискаше и се изчерви като ученичка.
Хюстън се сети за изявлението на мисис Мърчисън, че ще поднася на масата само любимите ястия на мистър Кен, и попита:
— Какво най-много обичате да ядете, мистър Тагърт?
Той я погледна през ръба на купчина документи.
— Всичко, което има добър вкус. Разбира се, най-вече красиви жени.
Хюстън се изчерви и отмести очи. В девет часа тя стана.
— Трябва да си тръгвам. Бих искала още веднъж да ви благодаря за вечерта, мистър Тагърт.
Не вярваше, че той изобщо забелязва нейното присъствие, но Кен посегна към ръба на дрехата й.
— Не можеш още да си ходиш. Искам да поговоря с теб.
Ако не искаше да й смъкне роклята от тялото, не биваше да мърда; затова спря и се загледа безмълвно в един квадрат от ламперията на стената, който се намираше над главите на двамата мъже.
— Мисля, че аз съм този, който трябва да си иде — обади се Идън и започна да събира документите.
— Още не сме свършили — възрази Кен.
— Не смяташ ли, че трябва да отделиш малко време и за годеницата си? — отвърна хапливо Идън. — Ще кажа на мисис Мърчисън, че вече е свободна. — Той стана. — Много благодаря за вечерята, Хюстън. Беше голямо удоволствие за мен. — С тези думи Идън излезе от салона и затвори вратата след себе си.
Хюстън не мръдваше от мястото си, стоеше и гледаше квадрата на стената.
Кен подръпна няколко пъти полата й, но когато тя не реагира, той се изправи пред нея и я погледна в лицето.
— Струва ми се, че се разсърди.
Хюстън упорито гледаше встрани.
— Това е абсолютно смешно, мистър Тагърт. Просто вече е късно и трябва да се прибера в къщи. Родителите ми ще се тревожат.
Кен взе лицето й между двете си ръце.
— Действително беше много мило от твоя страна да организираш тази вечеря, със свещите и другите неща.
— Радвам се, че ви хареса. Но сега трябва…
Той я привлече към себе си.
— През цялата вечер мислих върху онова, което ми каза. Че бих могъл да те склоня към всичко — прошепна с устни върху шията й.
— Моля те, недей — промълви тя, като напразно се мъчеше да се отдели от него.
Той вдигна ръка нагоре, към грижливо фризираната й коса, зарови пръстите си в нея, разроши я, докато се разпиля по раменете й, гъста и мека като коприна.
— Хубаво — промълви той с лице съвсем близо до нейното и я погледна в очите. В следващия миг наклони главата й настрани и я зацелува по начин, който я накара да почувства, че се разтопява в ръцете му. Играеше с устните й, взе нежно долната й устна между зъбите си, допря с върха на езика си небцето й.