— И какво смяташ да правиш с Хюстън след тази съдбоносна вечеря? Това не са чифт обувки, които просто можеш да захвърлиш!
— Ще й купя няколко бижута. Нека си ги запази. А ако не намеря купувач за тази къща, може да й подаря и нея.
— Просто така? — попита иронично Идън. — Ще й кажеш ла си върви, защото вече е изпълнила предназначението си?
— Тя ще се радва да се отърве от мен. — Кен сърдито изпразни чашата си. — В моя живот няма време за съпруга. Закарай я в къщи, чу ли! — С тези думи той побърза да излезе от кабинета си.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Хюстън плака през цялата нощ. Причина за злощастието й беше нейното объркване. Беше прекарала голяма част от живота си под господството на своя втори баща, а Дънкан Гейтс имаше строги представи за това, какво не може да прави една дама. Хюстън се беше старала да живее според установените от него норми. Всеки път, когато ги нарушаваше, това ставаше колкото се може по-тайно.
С Леандър беше по-друго: тя просто се съобразяваше с него. Той имаше нужда от изискана съпруга и Хюстън беше станала такава. Пред обществото и в частния си живот тя винаги си оставаше дама. Държанието й във всички случаи беше безупречно.
Но в действителност Леандър се беше стремил към връзка с човешко същество, което няма нищо общо с изисканите дами. Пламенните му уверения колко чудесна е била Блеър през онази нощ все още изгаряха сърцето й.
Но скоро в живота й се появи Кен, а той беше толкова различен: без шлифовката на Лий, без неговото чувство за собствено достойнство. Но Кен също искаше дама и ако тя не беше такава…
Никога нямаше да забрави израза на отвращение по лицето му, след като се беше търкаляла с него по пода.
По какъв начин би могла да задоволи един мъж? Мислеше, че Лий желае да се ожени за дама, но се оказа, че не е така. Смяташе, че се е поучила от този случай и че в действителност мъжете желаят страстна жена. Но не и Кен. Той желаеше лейди.
Колкото повече мислеше, толкова по-силен ставаше плачът й. Когато през деня Блеър влезе в стаята на Хюстън, тя видя зачервените и подути от плач очи на сестра си и седна до нея на леглото. Известно време и двете мълчаха, но скоро Хюстън отново избухна в плач.
— Толкова ли е ужасен животът ти? — попита Блеър.
Хюстън кимна и зарови глава в рамото й.
— Тагърт? — попита Блеър.
Хюстън кимна отново.
— Не мога да разбера какво иска от мен…
— Най-вероятно всичко, което може да получи — заяви Блеър. — Не бива да се омъжваш за него. Никой не те принуждава да го сториш. Ако само кажеш ясно и определено, че искаш Леандър, можеш да си го получиш обратно. Така поне мисля аз.
— Леандър иска теб — отговори Хюстън и седна в леглото.
— Иска да ме има само защото аз му дадох онова, което ти не поиска да му дадеш — каза Блеър. — Хюстън, ти обичаш Леандър. Господ знае защо, но ти го обичаш, обичала си го години наред. Помисли си какво ще означава бракът с него. Ще живееш в къщата, която той е купил за теб, там ще родиш деца и…
— Не — прекъсна я Хюстън и извади носна кърпичка от чекмеджето на нощното шкафче. — Леандър ти принадлежи по начин, по който никога не ми е принадлежал. Той иска само теб.
— Не, не ме иска! Ти нищо не разбираш. Тази сутрин в болницата ме нарече куклен доктор, който нанася повече вреда, отколкото полза. — Блеър също започна да хълца.
— Може би не те харесва като лекар, но той обича твоите целувки — каза гневно Хюстън. — О, Блеър, извинявай, моля те! Просто съм изморена и объркана. Може би причината са нервите преди сватбата.
— Какво ти е направил Тагърт?
— Нищо — каза Хюстън и скри лицето си в носната кърпа. — Винаги е бил честен спрямо мен. Може би лъжа самата себе си.
— Това пък какво означава?
— Нищо не знам. Знам само, че трябва да работя — каза тя и стана от леглото. — Има да се свърши още толкова много работа до деня на сватбата.
— Все още ли имаш намерение да се омъжиш за него? — попита тихо Блеър.
— Ако още ме иска — прошепна Хюстън, обръщайки гръб на сестра си. Може би след снощната вечер е променил намеренията си, помисли си тя. Перспективата да се лиши от променливите настроения на Кен и от неговите целувки я натъжи.
Видя се да седи безмълвно в един люлеещ се стол с игли за плетене в ръцете, самотна и унила.
— Би ли искала да ми помогнеш в приготовленията за сватбата? — запита Хюстън и отново се обърна към сестра си. — Или предпочиташ да оставиш това на мен?
— Изобщо не искам ла мисля за тази сватба, нито за моята с Леандър, а още по-малко за твоята с Тагърт. Лий само е разгневен от това, което се случи, и аз съм сигурна, че ако ти поискаш…