— Леандър и аз сме мъртви един за друг! — изсъска Хюстън. — Защо най-после не го разбереш? Лий иска теб, а не мен. Кен е този, който… — Тя отново се обърна е гръб към Блеър. — Аз ще се омъжа за мистър Тагърт след десет дни.
Блеър скочи от леглото.
— Ти може би си мислиш, че си се провалила при Леандър, но това не е вярно. И в никакъв случай не трябва да се самонаказваш с този надут дръвник. Той не може дори да държи чиния със салата, а камо ли…
Блеър не можа да довърши, защото Хюстън й залепи оглушителна плесница.
— Това е мъжът, за когото ще се омъжа — заяви гневно тя. — Няма да търпя ти или някой друг ла засягате неговата чест.
Блеър се улови за бузата и очите и се напълниха със сълзи.
— Това, което направих, сега ни разделя — прошепна тя. — Никой мъж на този свят не е по-важен от обичта между две сестри — прибави тя, преди да напусне стаята.
За момент Хюстън остана безмълвна на мястото си. Искаше й се да утеши Блеър, но не знаеше как. Какво правеше с нея Кен, та заради него удари шамар на сестра си…
Но следващият въпрос, който изискваше незабавен отговор, беше: Кен все още ли иска да се ожени за нея?
С разтреперани ръце тя седна зад писалището си и написа следното писмо на своя годеник:
„Уважаеми мистър Тагърт,
Вчера вечерта държанието ми беше непростимо. Бих проявила разбиране, ако поискате пръстена си обратно.
Приемете моите почитания.
Запечата писмото и нареди на Сюзън да го предаде на Уили, който незабавно да го достави на адреса. Когато Кен го получи, той само изфуча.
— Лоши новини? — попита Идън.
Кен понечи да му подаде писмото през масата, но размисли и го пъхна в джоба на жакета си.
— Писмото е от Хюстън. Никога досега не съм срещал жена като нея. Ти нали смяташе по-късно да слезеш то града?
Идън кимна.
— Влез в някой бижутериен магазин и й купи една дузина пръстени в различни цветове. Нареди да и ги изпратят във Вила Чандлър.
— Няма ли да и пишеш?
Кен хитро се усмихна.
— Не. Смятам, че пръстените са достатъчни. И така, докъде бяхме стигнали?
В четири часа мистър Уедърли от магазина за бижута и подаръци вече бързаше нагоре по стълбите към Вила Чандлър.
— Трябва да предам на мис Хюстън едно пакетче — каза той възбудено на Сюзън, която му отвори входната врата.
Сюзън го въведе в салона, където на масата седеше една мрачна Хюстън, заобиколена от безброй списъци на всичко онова, което трябваше да свърши до сватбата.
— Приятен следобед, нали, мистър Уедърли? — посрещна го Оупъл. — Мога ли да ви предложа чаша чай?
— Не, благодаря ви — отговори търговецът и изгледа Хюстън със светнали очи. — Това е за вас. — Той постави на масата голяма плоска кутия, облечена в кадифе, и почтително я побутна към Хюстън.
Смутена, но с проблясваща искра на надежда в сърцето, Хюстън пое кутията. През целия ден се чувстваше нещастна, тъй като подготвяше една сватба, която може би изобщо нямаше да се състои. И като капак на всичко мистър Гейтс поверително й беше съобщил, че се е свързал с Марк Фентън и е уговорил среща с него за утре сутрин. Явно не възнамеряваше да я освободи от обещанието й да събере информация за Кен.
Когато Хюстън отвори кутията и видя пръстените, тя едва удържа напиращите сълзи на облекчение.
— Прекрасни са — промълви тя с подчертано спокойствие, докато ги разглеждаше един след друг: два със смарагди, пръстен с голяма перла, един със сапфир, един с рубини, три пръстена с брилянти, един с аметист, един с три опала, един с камея от нефрит и един с гравирани корали.
— Стори ми се, че не чувам добре — разправяше мистър Уедърли, — когато онова русо момче, което придружава мистър Тагърт на всяка крачка, дойде преди час при мен и поиска една дузина пръстени. Всичките са за мис Хюстън, каза той.
— Значи мистър Тагърт не ги е избрал сам — каза малко разочарована Хюстън.
— Идеята била негова. Така ми каза русият.
Хюстън бавно се надигна, стиснала в ръка кутията.
— Благодаря ви, мистър Уедърли, че лично сте се потрудили да дойдете тук. Искаш ли да видиш пръстените, мамо? — добави тя и подаде кутията на Оупъл. — Сигурна съм, че ще имат нужда от някои поправки. Довиждане, мистър Уедърли.
Хюстън тръгна нагоре към стаята си с леко сърце. Самите пръстени не означаваха нищо за нея, но Кен беше прочел писмото й и беше решил, че въпреки всичко ще се ожени за нея. Само това беше от значение. Наистина не беше я помолил да го посети, но скоро щяха да бъдат женени и тогава щяха да се виждат всеки ден.
Отиде в стаята си и започна да се преоблича за вечерята.