— Вини? — сепна се той, но веднага след това се ухили. — Гейтс ли ти даде този съвет? Доста умно. Питам се защо още не е забогатял… Но почакай! Какво ще стане, ако попиташ някого и той — или тя — ти кажат, че съм негодник?
— Тогава още един път ще си помисля, дали да се омъжа за теб или не.
Хюстън съвсем не беше подготвена за това, което последва.
— Венчавката е обявена за понеделник, но ти в последната минута ще я отмениш, така ли? Само защото някой си е казал, че не му харесва кройката на ризите ми! Чуйте, мис Чандлър: питайте всеки мъж, е когото съм нравил сделки, питайте всяка жена, с която съм спал — и ако са честни, ще чуете от тях, че през живота си не съм измамил нито един човек.
Той скочи от капрата и отиде към едно дърво, отправил поглед далеч към хоризонта.
— По дяволите! Идън хиляди пъти ми е казвал, че една лейди няма да ми докара нищо, освен ядове. Кен, казваше той, вземи си селско момиче, иди на село и развъждай коне. Предупреди ме да не се захващам е дама.
Хюстън успя най-после със собствени сили да напусне каретата.
— Не исках да те разсърдя — каза тихо тя.
— Да ме разсърдиш! — изкрещя в лицето й той. — Откакто те познавам, не съм имал нито една спокойна минута. Имам достатъчно пари, не изглеждам чак толкова зле, правя ги предложение за женитба, а ти просто го отхвърляш. След това изчезваш и изведнъж разбирам, че сестра ти ще се омъжи за мъжа, в когото си безумно влюбена. Въпреки това ти не искаш да се омъжиш за мен. После казваш да. След това отново не. Идваш в моята къща и командваш хората наоколо — и мен включително, — но скоро внезапно изчезваш, като че ли някой от нас се е разболял от шарка и къщата е поставена под карантина. Събуждам се една сутрин, ти стоиш до леглото и ме гледаш, сякаш всеки момент ще скочиш отгоре ми. Но едва съм те докоснал, ти стоварваш глинената кана върху главата ми и крещиш, че трябва да те уважавам. Когато следващия път те прегръщам, ме сваляш на пода и почти разкъсваш дрехите по тялото ми. А аз те уважавам и ти оставям проклетата девственост, защото ти така искаш. Следващото нещо, което научавам, е, че ти се питаш дали да не ми върнеш пръстена, и в края на краищата пак сме там, откъдето започнахме — ти така и не знаеш със сигурност дали искаш да се омъжиш за мен! Тази сутрин при мен дойде майка ти, каза ми кой костюм да облека за църквата — той й хвърли поглед, изпълнен с укор, — и ме покани у вас на обяд.
Той продължи да я стрелка сърдито с очи.
— И ето ме съвсем готов, облечен за обяда, а в това време ти ми казваш: може би ще се омъжа за теб, но може и да не го направя. Всичко зависи от това, какво ще ти разкажат хората за мен. Хюстън, тези глупави шеги ми дойдоха до гуша! Сега искам да чуя от теб: да или не. Настоявам да удържиш на думата си. Ако сега кажеш да, а в деня на сватбата — не, тогава ще те завлека за косите до олтара, ако се наложи. Бог ми е свидетел, че ще го направя. И така, за последно, да ли ще бъде или не?
— Да — отговори уверено Хюстън и сама се учуди на радостта, с която произнесе тази дума.
— А какво ще стане, ако някой ти каже, че съм негодник? Или че съм убил човек?
— Въпреки това ще се омъжа за теб!
Той се обърна настрани.
— Толкова ли се плашиш от този брак? Искам да кажа, знам, че ти желаеше да се омъжиш за този Уестфийлд, а аз не винаги се държах като джентълмен, когато се опитвах да те спечеля. Но досега ти честно спазваше своята част от договора. В обществото винаги си се държала така, като че ли нямаше нищо против да бъдеш омъжена за мен.
Облекчението на Хюстън, че не го е отблъснала с държанието си, беше толкова голямо, че тя цялата се разтрепери. Нямаше да бъде принудена да прекара целия си живот в люлеещия се стол с куките за плетене, а щеше да живее с този мъж, който беше толкова различен от всички останали.
Тя обиколи дървото и решително се изправи срещу него.
— В неделя следобед повечето годеници отиват в парка Фентън да се поразходят, да поговорят и да бъдат заедно няколко часа. Може би и ние трябва да отидем.
— Но аз имам работа… — започна той. — Добре де, ако все още искаш да се покажеш с мен, след като съм обядвал с твоето семейство, ще те придружа.
Тя пъхна ръката си в неговата.
— Трябва само да следиш какво правя аз. Не говори с пълна уста, не викай и най-вече не ругай сътрапезниците си.
— Ти наистина не изискваш много от мен — отбеляза сърдито той.
— Дръж се така, сякаш покупката на небостъргача на мистър Вандербилт зависи от този обяд. Може би това ще ти помага и ще ти напомня да се държиш добре.