Кен я погледна смутено.
— Това ме подсеща, че аз непременно… — Той впи очи в нейните. — Знаеш ли, все пак предпочитам да остана целия ден с теб. Следобед ще отидем в парка. Сигурно от години не съм имал цял свободен ден.
Обядът мина добре за Кен. Оупъл майчински му угаждаше, Дънкан търсеше съвета му по делови въпроси. Хюстън наблюдаваше всички. Домашните й очакваха на обяд едно чудовище, а то се оказа чудесен компаньон.
Блеър не каза нито дума през време на обяда. Хюстън се зарадва, че сестра й най-после лично се запозна с годеника й и може би се убеди, че той е мъж със замах. Кен великодушно позволи на мистър Гейтс да се включи в една от неговите сделки — закупуване на парцел земя, която той, както предполагаше Хюстън, щеше да получи на смешно ниска цена.
Когато напускаха заедно къщата, Кен каза:
— Сестра ти изобщо не прилича на теб.
Хюстън го попита какво иска да каже с това, но той не пожела да й обясни.
В парка тя представи Кен на други сгодени двойки. За пръв път той изглеждаше спокоен и не говореше непрекъснато за работата, която пропускаше да свърши заради нея. Когато една жена намекна за лошия късмет, който го беше сполетял на градинското увеселение, Кен се вцепени: но когато тя добави с въздишка колко романтично се е държал, като е отнесъл Хюстън до каретата, той веднага отрече да е сторил нещо кой знае колко необикновено.
Срещу парка имаше салон за сладолед, който беше отворен няколко часа и в неделя, и Кен покани всички двойки на крем-сладолед със сода и минерална вода.
Хюстън се прибра в къщи със сияещо лице. Не беше предполагала, че годеникът й може да бъде толкова очарователен.
— Никога не съм имал време за такива неща. Освен това си мислех, че те са чиста загуба на време. Обаче ми хареса. Смяташ ли, че се държах добре с твоите приятели? Много ли ми личеше, че съм работил в конюшня?
— Ни най-малко.
— Можеш ли да яздиш?
— Да — отговори тя с глас, пълен с надежда.
— Ще те взема утре сутринта и ще пояздим извън града. Би ли ти харесало такова нещо?
— Много.
Без да губи повече време, Кен сложи ръце в джобовете на панталоните си и тръгна, подсвирквайки си, през градината на Вила Чандлър.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
В понеделник сутринта Кен Тагърт се появи пред Вила Чандлър в пет часа. Всички в къщата спяха. Хюстън в просъница чу някакво шумолене в партера и веднага скочи. Това не можеше да бъде друг освен Кен. Никой досега не беше обувал бричове и ботуши за езда с такава бързина като нея.
— Доста дълго се забави — посрещна я Кен и я поведе към двата коня с тежки чанти на седлата, които ги очакваха пред вратата.
— Нашето ядене — беше всичко, което каза, преди да се метне на седлото.
Какво щастие, че не излъгах, като му казах, че мога да яздя, помисли си тя часове по-късно, докато го следваше нагоре по стръмния планински склон.
Тръгнаха на запад, покрай къщата и градината на Тагърт, а после навътре в гънките на Скалистите планини, които започваха непосредствено след Чандлър. Прекосиха високо плато, обрасло с жилави бодливи храсти, и навлязоха още по-навътре в планината, докато стигнаха до първите скални блокове и високопланински борове. Кен водеше коня през сипеи и раздърпани от вятъра бели борове. Спря едва на една полянка високо в планината, от която се откриваше зашеметяващ изглед към Чандлър и околностите му, които лежаха ниско под тях.
— Как намери това място? — прошепна тя.
— Докато ти си играеш, караш колело или пиеш чай с разни хора, аз идвам тук. — Той слезе от коня си и посочи с глава стръмния склон отсреща. — Горе имам колиба. Пътят дотам е много труден, не е работа за дами да се качват по него.
Той започна да разкопчава ремъците на чантите е храна, а в това време Хюстън слезе от коня сама, без чужда помощ.
Двамата седнаха на земята, хранеха се и разговаряха.
— Как успя да спечелиш толкова много пари? — понита го тя.
— След като Фентън ме изхвърли от дома си, отидох в Калифорния. Пам ми беше дала петстотин долара и с тях купих една изчерпана златна мина. Успях да изровя от изтощената земя още няколко хиляди и използвах парите да си купя земя в Сан Франциско. След два дни продадох местата и получих за тях един път и половина повече, отколкото бях платил. С парите купих още земя, отново я продадох, купих фабрика за пирони и я препродадох, купих една малка железопътна линия… И така нататък, и така нататък.
— Знаеш ли, че Памела Фентън е останала вдовица? — попита Хюстън уж между другото, но всъщност очакваше напрегнато отговора му.