— Откога?
— Доколкото знам, мъжът й е починал само преди няколко месеца.
Кен се втренчи за няколко секунди в Хюстън, като че ли я виждаше за пръв път.
— Животът понякога си играе с нас по много странен начин, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Ако не бях те поканил в моята къща, сестра ти нямаше да излезе с Уестфийлд и сега ти щеше да се омъжиш за него.
Тя си пое дълбоко въздух.
— А ако ти знаеше, че Памела вече не е обвързана, нямаше да ме поканиш в своята къща. Мистър Тагърт, вие сте свободен по всяко време да развалите годежа. Ако това ви…
— Надявам се, че няма да запееш отново старата песен — прекъсна я той и стана. — Нищо друго ли не ти идва наум?
Тя се почувства безкрайно облекчена.
— Само си помислих, че сега ти може би…
Кен с два скока се озова до нея и я стисна в обятията си.
— Моля те, затвори си устата, по дяволите! — промърмори той, докато я целуваше.
Хюстън се подчини.
Във вторник сутринта Хюстън получи от Уили съобщение, че мис Лавиния Ла Рю ще я очаква в девет часа в музикалния павилион на парка Фентън.
Хюстън завари там дребна, тъмнокоса, ексцентрично облечена жена с огромни гърди. Чудно дали това е естествено, помисли си тя.
— Добро утро, мис Ла Рю. Много мило от ваша страна, че се съгласихте да поговорим толкова рано.
— За мен е късно. Аз още не съм лягала. Значи вие сте тази, за която Кен е решил да се жени. Казвах му аз, че може да си купи една дама, щом толкова иска да я има.
Хюстън я измери с леден поглед.
— Добре де — продължи дръзко Лавиния. — Сигурно не сте очаквали, че ще ви се хвърля на врата, нали? В края на краищата вие ме лишавате от един източник на доход.
— Това ли е всичко? Мистър Тагърт нищо повече ли не означава за вас?
— Той е добър любовник, ако имате предвид това. Но, честно казано, аз се страхувам от него. Никога не знам какво всъщност иска. Отнася се с мен, като че не може да ме понася, а в следващия миг се държи така, сякаш не може да получи достатъчно от мен.
Хюстън имаше същите впечатления, но предпочете да премълчи.
— Защо искахте да говорите с мен?
— Помислих си, че бихте могли да ми разкажете нещо за него. Аз го познавам едва от няколко дни.
— Искате да кажете, какви неща обича в леглото?
— Не, това положително не. — Беше й противно да си представя как Кен се люби с друга жена. — Искам да разбера що за човек е. Какво бихте ми разказали за него?
Лавиния се отдалечи на няколко крачки и застана с гръб към Хюстън.
— Един път ми хрумна мисълта, че той… Но всичко това, разбира се, са глупости.
— Разказвайте!
— Значи така — през повечето време той се държеше, сякаш изобщо не го интересувам. Но веднъж стоеше до прозореца и видя долу да минава неговият приятел — онзи Идън — с една жена. И тогава Кен ме попита дали го обичам. Не неговия приятел, а него лично. Вече се беше приготвил да си отива и дори не изчака да му отговоря. Тогава ми дойде в главата мисълта, че това е мъж, когото още не е обичала нито една жена. Но сигурно се лъжа, защото мъж с толкова пари може да разполага с много жени, които да го обичат.
— Вие обичате ли го? Не парите му, а него самия? Ако нямаше никакви пари…
— Ако нямаше пари, дори не бих се доближила до него. Нали ви казах, че ме е страх от този човек.
Хюстън измъкна един чек от бележника си.
— Директорът на банката има нареждане да осребри този чек едва когато се е уверил, че сте си купили билет за някой град в друг щат.
Лавиния пое чека.
— Вземам го само защото и бездруго от дълго време имам намерение да обърна гръб на това място. Иначе никога нямаше да ме накарате с пари да напусна този град, ако бях решена да остана тук.
— Разбира се, че не. Много ви благодаря, мис Ла Рю.
Във вторник следобед, когато Хюстън вече не беше в състояние да слуша какво още трябва да бъде приготвено за сватбата, покрай Вила Чандлър минаха Леора Воун и нейният годеник Джим Михелсън на един тандем. Те слязоха за малко да попитат Хюстън дали не би могла да убеди Кен да наеме още един тандем и да се поразходят с колелата в парка.
Хюстън взе назаем от Блеър турските й шалвари, преоблече се и след малко се появи пред къщата на Тагърт, седнала на рамката на тандема.
— Проклетият Гулд! — чу се крясъкът на Кен през отворения прозорец на кабинета му.
— Ще ида да го попитам — усмихна се Хюстън.
— Смяташ ли, че ще има нещо против, ако почакаме в къщата? — попита Леора, докато буквално поглъщаше с очи фасадата.
— Мисля, че това само ще му бъде приятно.
Хюстън никога не беше сигурна как ще я посрещне Кен, но този път той се зарадва, че ще се поразсее. Беше малко скептичен, що се отнася до велосипеда, тъй като никога през живота си не беше се качвал на такова нещо; но само след няколко минути се научи да го управлява и предизвика другите да се надбягват в парка.