Хюстън с въздишка вдигна чашата си.
— Остави ме да отгатна. Първо, не си в състояние да кажеш дали Раф ще възприеме идеята да присъства на сватбата, защото от него може да се очаква всичко. Или ще се зарадва на това и ще се засмее; или ще се разгорещи, че проявяваш непростима дързост.
Джоан зяпна от изненада.
— Вече няма нужда да ми казваш, че Кен е истински Тагърт!
Хюстън стана и се приближи до малкия прозорец. Известно време стоя, вторачила очи през стъклото, без да вижда нещо навън и без да говори.
— Защо се омъжваш за него? — попита тихо Джоан.
— Само да знаех защо… — промълви едва чуто Хюстън и отново млъкна за известно време.
— Леандър и аз бяхме идеалната двойка — продължи тя, потънала в мислите си. — През всичките тези години, през които бяхме сгодени — а фактически ние бяхме сгодени още от деца, — нито веднъж не сме се скарали. Имаше някакви… проблеми, когато бяхме вече възрастни — продължи тя, мислейки за недоволството на Лий, когато отказваше да отиде е него в леглото. — Но в повечето случаи бяхме на едно мнение. Ако исках зелени пердета, Леандър веднага се съгласяваше. Между нас съществуваше нещо като съвършена хармония.
Тя се обърна към Джоан.
— Тогава се запознах с мистър Тагърт. Не си спомням досега да сме имали поне един хармоничен разговор. Улавям се, че понякога го ругая като жена на рибар. На сутринта след деня, в който дадох съгласие да се омъжа за него, строших една глинена кана в главата му. Ядосвам се до смърт, а в следващия миг ми се иска да го обгърна е ръце и да го защитя — най-често от самия него. После пък ме обзема желание да се изгубя в неговата сила.
Тя седна и скри лице в ръцете си.
— Вече съм толкова объркана, че не проумявам стойността на нещата. Толкова време обичах Леандър, бях сигурна в любовта си, но ако сега трябва да избирам между него и Кен, бих предпочела да си остана при Кен.
Тя вдигна глава.
— Но защо? Защо искам да живея с мъж, който ме вбесява? Който ме кара да чувствам, че се държа като лека жена? Който тича подир мен като някакъв сатир, а после ме отблъсва с думите: „По-късно ще се занимаваме с това, пиленце“ — сякаш аз съм била тази, която го е предизвикала. Той или изобщо не ме забелязва, или през цялото време ме преследва с жадни погледи. Понякога се държи очарователно е мен, а след това проявява пълно неуважение; за да ми даде само след минути невероятно голяма сума пари и да ми заповяда да свърша веднага работа за десет души…
Хюстън бързо стана от стола си.
— Мисля, че съвсем съм се побъркала. Никоя жена със здрав разум не би се съгласила на подобен брак. Не и с отворени очи. Обикновено, когато жената обича, тя не забелязва недостатъците на мъжа до себе си. Но аз виждам Кен Тагърт точно такъв, какъвто е в действителност: човек с огромно самомнение и в същото време без никаква суетност. Каквото и да се каже за този мъж — обратното също ще бъде вярно.
Тя безсилно се отпусна на стола си.
— Аз съм побъркана. Напълно, абсолютно побъркана.
— Убедена ли си в това? — попита Джоан със спокоен глас.
— О, да, убедена съм — отговори Хюстън. — Никоя друга жена не би…
— Не говоря за това. Имам предвид какво каза за любовта, която прави човека толкова сляп, че да не забелязва недостатъците на любимия. Аз винаги съм мислила и съм се надявала, че човекът, който ме обикне, ще познава всички мои грешки и въпреки това ще държи на мен. Не искам мъж, който да ме смята за богиня; защото когато разбере колко бясна мога да бъда понякога, ще ме е страх, че повече няма да ме обича.
Хюстън объркано я изгледа.
— Но нали да обичаш някого означава…
— Да? Какво означава да обичаш някого?
Хюстън стана и унесено се вгледа през прозореца.
— Означава да желаеш близостта на този човек, да бъдеш до него в добри и в лоши дни. Да искаш да имаш деца от него. Да го обичаш дори когато извърши нещо, което не ти е приятно. Да мислиш, че той е най-великолепният, най-щедрият човек на света; да се смееш, когато каже нещо, което за пети път през последния час ти е причинило болка. Да се тревожиш дали ще му хареса роклята, която си облякла. Да се питаш дали той се гордее с теб и да забелязваш как се разтапяш вътрешно, когато те похвали.
Тя млъкна и няколко дълги секунди стоя неподвижна.
— Когато съм с него, чувствам, че живея — прошепна тя. — Не вярвам някога да съм се чувствала жива, преди да се запозная с Кен. Аз само съществувах, движех се, хранех се, бях послушна. Кен ми дава чувството, че съм силна, че за мен няма нищо невъзможно. Кен…