Хюстън знаеше, че всеки от присъстващите разбра за какво става дума, и гърлото й се стегна от смущение.
Сара Оукли грабна една възглавница от пода и я запрати към главата на Кен.
Той я улови и всички затаиха дъх. Защото кой би могъл да бъде сигурен как ще реагира мистър Тагърт на подобна волност?
— Понякога ти наистина не си джентълмен… Кен — заяви безстрашно Сара.
Но за всеобщо облекчение Кен само се ухили.
— Джентълмен или не — във всеки случай виждам, че си последвала съвета ми и си си купила нова рокля. Добре, Хюстън, ти също можеш да ме наричаш Кен.
— В момента бих предпочела да си остана на мистър Тагърт — отговори високомерно Хюстън и всички се засмяха.
През целия четвъртък в къщата на Кен кипеше трескава подготовка за церемонията в понеделник. Кен и Идън се заключиха в кабинета, без да обръщат внимание на носачите на мебели, доставчиците и посещенията на почти всички собственици на магазини в града. Петъкът и съботата не бяха по-различни от четвъртъка. Хюстън разпределяше задачите на всички участници в сватбената церемония и постоянно им обясняваше ролите, които трябваше да изпълняват. Дойдоха мъже и жени, които бяха наети да приготвят и сервират храната, мъже, които щяха да сглобят масите за бюфета на открито, и мъже, които трябваше да построят в градината огромните, отворени от едната страна палатки, които Хюстън беше поръчала от Денвър. В неделя тридесет и осем души щяха да се заемат с подреждането на огромно количество цветя.
Джоан Тагърт изпрати вест, че Раф ще дойде на венчавката, но младият Ян се опъва; и дали тя не би могла да подпомогне с нещо сватбения обяд?
Хюстън прочете писъмцето й в кухнята, а на масата пред нея бяха проснати две изкормени крави и стоварени сто и двадесет килограма картофи, току-що доставени. До тях лежаха три огромни пити кашкавал и триста портокала. Можеше само да се надява, че част от портокалите не са попаднали под кашкавала.
През тези бурни дни за радост на Хюстън Кен не се бъркаше в работата й и почти не се мяркаше на пътя й. Само мърмореше, че заради непрекъснатите забави до такава степен е занемарил работата си, че никога няма да навакса пропуснатото. А тези забавления посещавал само заради нея. Само веднъж й се наложи да „дискутира“, когато Леандър покани него и Идън да прекарат вечерта в мъжкия клуб на Чандлър.
— Да не би да съм си намерил времето на улицата! — крещеше Кен. — Тези хора никога ли не работят? Един Господ знае дали след сватбата изобщо ще ми остане време да работя, щом жена ми още отсега превръща къщата в лудница… — Той млъкна и смутено я изгледа. — Исках да кажа…
Хюстън безмълвно отвърна на погледа му.
— Е, добре — изръмжа неохотно Тагърт. — Но все пак не мога да разбера защо вие, жените, не организирате малкото си празненство в твоята къща. — Той се извърна рязко и влезе в кабинета си.
— Проклети жени! — мърмореше Кен.
— Какво толкова страшно поиска от теб Хюстън? — попита Идън с лека усмивка в ъглите на устата.
— Трябва да прекараме вечерта в клуба на Уестфийлд. Длъжни сме да напуснем къщата в седем часа и имаме право да се върнем едва в полунощ. Какво стана с доброто старо време, когато жените слушаха своите мъже и ги уважаваха?
— Още първата жена е отказала да се подчини на мъжа си. Доброто старо време е само приказка. Какво смята да предприеме Хюстън тази вечер?
— Иска да даде прием за своите приятелки. А аз искам ти да останеш тук и да ги наблюдаваш.
— Какво?
— Не ми харесва, когато жените остават сами в къщата. Хюстън е наела слуги, които ще се нанесат тук след сватбата. Но тази вечер в къщата ще има само тълпа беззащитни жени. Тя е приготвила за своето малко тържество трапезарията, а там има една врата, цялата покрита с плат. Знаеш я онази с цветята…
— Ти ме принуждаваш да се скрия в някакъв стенен гардероб и да шпионирам женско събиране на чай?
— Това е само за тяхно добро. Плащам ти дяволски висока заплата, следователно би могъл поне веднъж да поработиш малко и за мен.
— Малко да поработя… — повтори Идън, заекващ от яд.
Няколко часа по-късно Хюстън срещна Идън в коридора и откри синьо петно на дясната му буза.
— Къде се наранихте? — попита тя.
— Ударих се в една стена — отговори кратко той и продължи пътя си.
В шест часа работниците напуснаха къщата, а в седем без четвърт започнаха да пристигат първите поканени от Хюстън приятелки, всяка с красиво опакован подарък.
Кен, който все още проклинаше несправедливостта, че трябваше да напусне собствената си къща, се качи в старата си карета, седна до Идън, който безмълвно гледаше напред, и потегли към клуба на Лий.