Не вярвайки на очите си, той продължи да наблюдава как дамите изпразваха бутилките вино и през смях и пикантни забележки отваряха една след друга кутиите. Имаше два чифта обувки с високи токчета от червена кожа, още прозрачно долно бельо и няколко картинки, които минаваха от ръка на ръка и предизвикваха буен смях, който дълго не затихваше. Дамите наставаха и започнаха да танцуват из стаята.
Мис Емили седна зад пианото, което Идън изобщо не беше забелязал, и с все сила удари по клавишите.
Когато една млада дама вдигна поли над коленете и започна да изхвърля крака чак до раменете си, Идън съвсем се слиса.
— Този танц се казва канкан — провикна се Нина, останала без дъх. — Когато бяхме в Париж, с компаньонката ми избягахме от татко и Лий и отидохме да го видим.
— Дали и ние ще можем? — попита Хюстън и скоро след това осем дами бързо метнаха поли през главите си, докато мис Емили продължаваше да блъска по пианото.
— Тишина! — извика след малко Сара Оукли. — Донесла съм една поетична творба, която непременно трябва да ви прочета.
Когато Идън беше момче, той тайно разменяше с приятелите си страници от книгата, която иначе толкова хладната и недостъпна мис Оукли сега четеше на приятелките си — „Фани Хил“.
Дамите се кикотеха и непрекъснато тупаха по раменете Блеър и Хюстън.
Когато Сара привърши четенето, стана Хюстън.
— А сега, скъпи приятелки, каня ви да се качим на първия етаж, за да видим „Номера на предизвикателството“. Съгласни ли сте?
Минаха няколко минути, преди Идън да успее да се окопити. Значи такъв беше интимният дамски кръжец за чай! После внезапно се изправи. Какво, за Бога, ще бъде сервирано на първия етаж като „основно ядене“? Нима ще е още по-дръзко от онова, което му поднесоха тук, долу? Но знаеше, че би предпочел да умре, отколкото да пропусне основното ядене.
Излезе навън колкото се може по-бързо, заобиколи къщата, откри светлина в салона на североизточния ъгъл и започна да се изкачва по решетката за пълзящите рози, без да обръща внимание на бодлите.
Но дори всичко станало досега не можа за го подготви за картината, която се разкри пред очите му. В салона беше тъмно като в рог. Само в най-отдалечения ъгъл зад прозрачна копринена завеса гореше голям канделабър. А между канделабъра и завесата беше застанал оскъдно облечен, богато надарен с мускули мъж, който майсторски извиваше тялото си и заемаше най-различни пози, за да изпъкнат още повече достойнствата на великолепната му фигура.
— Я да го видим отблизо — отсече мис Емили, приближи се с Нина до завесата и двете издърпаха паравана настрани.
За момент мускулестият самохвалко се вгледа объркан в тъмната зрителна зала, но когато порядъчно пийналите дами започнаха силно да ръкопляскат и да го приветстват, той ухилено удвои напъните си.
— Изобщо не може да се сравни по телосложение с моя Кен! — извика Хюстън.
— По всяко време съм готов да премеря силите си с него — отговори боксьорът. — Ще изляза срещу всеки!
— С Кен не може да се мери — държеше на своето Хюстън, макар че мъжът пред канделабъра продължи ожесточено да извива ръце, за да изпъкнат още повече бицепсите му.
Идън се спусна на земята. Кен беше настоял той, Идън, да пази дамите. Но кой би могъл да опази мъжете от тези неудържими дами?
В неделя сутринта Кен за пети път в продължение на един час затръшна вратата на кабинета си.
— Точно днес ли Хюстън трябваше да се разболее? — ръмжеше ядно той, докато заемаше мястото си зад бюрото. — Нали не вярваш, че внезапно са й изстинали краката заради венчавката утре? — обърна се той към Идън.
— По-скоро бих се обзаложил, че е яла нещо развалено или пък е пила нещо неподходящо — отговори с усмивка Идън. — Както чувам, цяла дузина млади дами от Чандлър днес се чувстват неразположени.
Кен не вдигна поглед от своите документи.
— Вероятно просто иска да си почине.
— А какво е положението при теб? — попита Идън. — Опънати ли са ти нервите?
— Ни най-малко. Това е проста работа. Хората всеки ден я вършат.
Идън безмълвно се наведе напред, взе документа, който Кен разучаваше, и го обърна както трябва.
— Благодаря — измърмори Кен.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Денят на сватбата беше толкова прекрасен, та хората с удоволствие си казваха, че е бил създаден специално за това събитие. Оупъл събуди прислугата във Вила Чандлър още в пет часа сутринта и започна грижливо да опакова сватбените рокли и воалите.
Хюстън чу майка си да ходи нагоре-надолу из партера, но остана в леглото си още няколко минути. Почти не беше спала през нощта. През цялото време се мяташе тревожно в леглото си. Духът й беше зает със събитията на идващия ден и не можеше да намери спокойствие. Мислеше за Кен и горещо се молеше през следващите години той да се научи поне малко да я обича.