— Нелсън също беше добър към мен. И толкова много обичаше Закария. Опитах се да те намеря и да ти разкажа какво се е случило в действителност, но ти сякаш беше потънал вдън земя. Години след това, когато лицето ти все по-често започна да се появява по вестниците, просто не намерих кураж да ти пиша. А може би не можех да понеса, че ще причиня болка на Нелсън. Когато той почина, пак реших да те намеря. Но се чувствах виновна. Как да побягна от смъртния одър на съпруга си в обятията на любимия? Бях чакала прекалено дълго. След това Закария се разболя, а когато най-после можеше да пътува с мен до Чандлър, ти вече беше сгоден. Казах си, че всичко между нас е свършено, но в последната минута трябваше да те видя и да те помоля отново да бъдеш мой.
Той седна до нея, обхвана с ръце раменете й и притегли главата й към гърдите си.
— Слушай, мила, ти винаги си била романтична натура. Може би вече не си спомняш нашите караници, но аз не съм ги забравил. Едничкото място, където се разбирахме отлично, беше таванът на плевнята. През две трети от времето бяхме сърдити един на друг. С течение на годините си забравила всички лоши дни.
Пам се изсекна в дантелената носна кърпичка.
— Мис Чандлър е много по-кротка от мен, така ли?
— Когато направя нещо, което не й хареса, тя просто взема първия попаднал й подръка предмет и ми го стоварва на главата. Ти винаги бягаше, криеше се и се чудеше дали още продължавам да те обичам.
— Оттогава доста съм пораснала.
— Как би могла? Ти си живяла с един възрастен мъж, който те е глезил така, както те глезеше баща ти. Хюстън никога не е била глезена от роден баща.
Пам се отдръпна от него.
— А добра ли е в леглото? По-добра ли е, отколкото бях аз?
— Нямам представа. Носи в себе си някаква искра, но още не знае какво да прави с нея. Не се женя за Хюстън заради секса. Него мога да го получа по всяко време и навсякъде.
Пам обгърна с ръце врата му.
— Ако отново те помоля да го направиш… — пошепна тя.
— Това с нищо няма да помогне. Пак ще се оженя за Хюстън.
— Целуни ме — помоли тя. — Припомни ми. Върни обратно времето на нашата младост.
Кен я погледна преценяващо. Вероятно той също искаше да разбере дали всичко окончателно е свършило. Сложи ръка на врата й и впи устните си в нейните. В тази дълга целувка вложи всичко от себе си — за последен път.
— Когато се отдръпна, двамата се спогледаха усмихнати.
— Всичко е минало, нали? — прошепна Памела.
— Завинаги.
Тя остана плътно до него.
— През всичките тези години, които прекарах с Нелсън, вярвах, че обичам само теб. Но очевидно съм обичала някаква своя мечта. Може би баща ми е имал право.
Той свали ръцете й от врата си.
— Ако продължаваш да говориш за баща си, нищо чудно пак да се скараме.
— Но ти вече не му се сърдиш, нали?
— Днес е денят на моята сватба и искам да бъда щастлив. Така че не ми говори повече за Фентън. Разкажи ми за моя син.
— С удоволствие — отговори Памела и заговори за младия Закария Янгър.
Един час по-късно Памела остави Кен сам в градината да си допуши спокойно пурата. След минути той стана, хвърли угарката на земята, погледна джобния си часовник и видя, че вече е време да се върне в къщи и да се преоблече в официално облекло. Но едва беше направил няколко крачки, когато се озова лице в лице с мъж, на когото, ако беше десетина години по-стар, щеше да прилича така, че човек трудно би могъл да ги различи.
Кен и Раф Тагърт безмълвно втренчиха очи един в друг като две кучета, които се срещат за пръв път. Всеки от двамата веднага разбра кой беше мъжът насреща му.
— Ти не приличаш много на баща си — започна Раф. В гласа му прозвуча укор.
— Нямам представа. Никога не съм виждал този човек или който и да било от неговите роднини — отговори Кен, очевидно наблягайки на факта, че никой от семейство Тагърт не се беше поинтересувал за него през всичките години на работата му при Фентън.
Раф видимо се вцепени.
— Както чувам, по твоите пари лепне кръв.
— А аз чувам, че ти нямаш пукната пара — била тя кървава или не.
Сякаш пламъци прескачаха през разстоянието, кое го ги делеше.
— Ти и по характер не приличаш на Франк. Смятам да си вървя. — И Раф се извърна настрана.
— Мен можеш да обидиш, но не смей да обиждаш дамата, която днес ще стане моя жена. Ще стоиш тук, докато приключи венчавката.
Раф не погледна назад, но кимна рязко, преди да се отдалечи по пътя.
— Бих желал да поговоря с вас — заяви Идън и мрачно изгледа Хюстън.
Приятелките й започнаха до протестират, но тя само вдигна ръка и безмълвно го последва навън. Идън я заведе в своята спалня.