Выбрать главу

Никой в Чандлър не знаеше много за мистър Тагърт. Преди пет години повече от сто строителни работници бяха пристигнали от изток с товарен влак, пълен с материали. И само след няколко часа бяха започнали да строят онова, което някога щеше да се превърне в къща.

Разбира се, всеки беше любопитен — всъщност много повече от любопитен. Чуха се приказки, че никой от строителите не си е платил дори едно ядене, защото жените на Чандлър ги хранели богато, опитвайки се да изкопчат нещо за собственика на къщата. Но всичките им старания се оказали напразни. Никой от работниците не знаел кой е наредил да се построи къщата и защо е трябвало да бъде построена точно тук, в най-забутания ъгъл на Колорадо.

Три години бяха необходими, докато къщата бъде завършена. На хълма изникна прекрасно бяло здание във формата на подкова и с покрив от червени керемиди. Големината й беше неизчерпаема тема за разговори сред повечето жители на града. Един собственик на магазин на главната улица прецени, че всички хотели на Чандлър биха могли да се поберат в партера на тази грамадна сграда, а като се вземеше предвид, че Чандлър беше най-важният транспортен възел между севера и юга на Колорадо и имаше доста хотели, човек просто занемяваше от страхопочитание пред такава чудовищна къща.

След завършването на строежа в течение на цяла година пристигаха товарни вагони със сандъци, които се пренасяха с каруци нагоре по хълма. По тях бяха налепени етикети от Франция, Англия, Испания, Португалия и други отвъдокеански страни.

Само собственикът оставаше невидим.

После един ден от влака слязоха двама мъже — и двамата с високи, внушителни фигури, но единият беше рус и с приятна външност, докато другият имаше тъмни коси, брада и мрачно изражение на лицето. И двамата носеха обичайната униформа на миньорите — дочени панталони, сини ризи и тиранти. Когато тръгнаха по улиците на града, жените започнаха да прибират полите си, за да не се докосват до тях.

Тъмнокосият отиде право в дома на Фентън и всеки предположи, че си търси работа в мините, които бяха собственост на Фентън. Вместо това непознатият само каза:

— Е, Фентън, аз се върнах. Харесва ли ти моята къща?

Чак след като обходи целия град, изкачи се на хълма, отключи входната врата и прекрачи прага на грамадната къща, хората проумяха какво е искал да му каже.

След това, в продължение на половин година, по думите на мистър Гейтс, Чандлър се превърна в арена на бойни действия. Вдовици, госпожици и майки на млади момичета, които бяха прибирали полите си далеч от неговата близост, сега тръгнаха в атака за ръката на този мъж, стремейки се да го заведат пред олтара. От Денвър пристигаха с дузини шивачи и шивачки.

За една седмица жените успяха да научат името му и от този момент нататък започна обсадата на мистър Тагърт. Някои от опитите да се привлече вниманието му бяха съвсем тривиални: изненадващо много жени падаха в несвяст в непосредствена близост до него.

Имаше обаче и по-добри хрумвания. В това отношение първа награда заслужи Кери Джонсън, вдовица в напреднала бременност, която се спусна с въжена стълба от покрива до спалнята на мистър Тагърт и получи първите си родилни болки в неговото легло. Надяваше се, че той ще й помогне да роди бебето си, при това, разбира се, ще се влюби страстно в нея и ще я помоли да стане негова жена. Обаче Тагърт в този момент не се намираше в къщата и цялата помощ, която получи вдовицата по време на раждането, се ограничи до една перачка, която случайно минаваше в това време покрай спалнята.

След шест месеца, през които жените в града извършиха какви ли не лудости, без да постигнат успех, всички започнаха да говорят, че гроздето е кисело. Коя би поискала мъж, който дори не знае да се облече като хората, макар че е безбожно богат? Ами граматиката му — и последният каубой говореше и пишеше по-добре от него!

Някой изнамери бивш слуга на Джейкъб Фентън, който помнеше, че Кен Тагърт някога е бил конярче при господаря му, после се влюбил в дъщерята, красавицата Памела и Фентън го прогонил от своите владения. Разбира се, с пълно право!

Това отново създаде повод за клюки. Всъщност за какъв се смяташе този Тагърт? Какво право имаше изобщо да построи тази парвенюшка, ексцентрична къща толкова нависоко, че цялото мирно и красиво градче Чандлър да бъде принудено да я гледа? Нима възнамеряваше да си отмъсти на почитания от всички Джейкъб Фентън?…