— Все някой в тази къща трябва да работи за насъщния — изфуча Кен, обърна се на токовете си и изчезна в кабинета.
По време на вечерята, докато се поднасяха едно след друго изискани ястия, Хюстън насочи разговора към книгите, които Ян беше прочел през последните дни. Тази тема не беше засягана миналата вечер.
Ян за малко не се задави с парче печено филе. Неговите чичовци, Раф и Шъруин, винаги го бяха насърчавали да чете. Но той беше придобил навика да върши това тайно, тъй като се страхуваше, че работниците от бригадата ще му се присмиват.
— Марк Твен — заяви предизвикателно той, след като беше успял да преглътне коварната хапка.
— Добре — каза Хюстън. — Още утре ще се опитам да ти намеря частен учител, който да те обучава тук, в къщи. Намирам, че това е по-добро разрешение, отколкото да те изпратим в училище. Ти си доста по-възрастен от децата, е които би трябвало да учиш в един клас. Освен това предпочитам да бъдеш до мен.
За момент Ян изгуби способността си да говори.
— Нямам намерение да ходя на училище и да оставя да ми се присмиват — избърбори припряно той. — Ще се върна обратно в лагера и ще работя в мината…
— Разбира се — прекъсна го меко Хюстън. — Но утре ще дойде шивач да ти вземе мярка, защото искам костюмите, които ще носиш в бъдеще, да ти стоят добре. Аха, идва кремът. Мисля, че ще ти хареса, Ян.
Като видя слисаното лице на младежа, Идън не можа да се сдържи.
— Откажи се да противоречиш на тази дама, моето момче — посъветва го през смях той. — При нея във всички случаи ще загубиш.
— Но не и той — изфуча Ян.
— Той най-много от всички — отговори сериозно Идън.
Тъкмо бяха започнали десерта, когато влезе Кен. Хюстън беше убедила Ян да им разкаже историята на Хъкълбери Фин, ала когато Кен влезе в трапезарията, момчето веднага престана да говори и втренчи поглед в чинията си.
— Трябва ви дяволски много време, за да се нахраните — извика Кен, вдигна крак върху един от тапицираните столове и си взе чепка грозде от фруктиерата, поставена по средата на масата.
Погледът, който му отправи Хюстън, го накара веднага да свали крак от тапицерията и да седне на стола. Тя кимна на един лакей, който постави прибори за Кен и бързо го обслужи. Когато се съвзе от изненадата, Кен се нахвърли така лакомо върху шоколадовата шарлота, че другите престанаха да се хранят, за да могат да го гледат. Тогава той остави лъжичката и доби вид, сякаш искаше да избяга от стаята.
Идън отново се зае с десерта си, но Ян все още поглеждаше крадешком към братовчед си.
Хюстън беше освободила стола начело на масата за Кен и седна до Ян, срещу Идън. Обаче Кен се отказа от предложеното му място и седна до Идън. Хюстън улови погледа му и вдигна вилицата си, а Кен започна да следва мълчаливите й указания, така че му се удаде да продължи храненето горе-долу прилично. За да съживи разговора, Хюстън започна да разказва за обработването на външните градини и колко благодарна е японската двойка градинари за помощниците, които им е осигурила.
Кен разказа как се запознал със семейство Накасона, а Идън даде своя принос към разговора, като описа по какъв изпълнен с приключения път някои от растенията от тропическите гори бяха достигнали до неговите оранжерии. Ян попита Идън откъде е дървото, което расте под прозореца му. Всички бяха малко сковани, но все пак вечерята мина успешно, тъй като разговорът не затихна нито за миг и не прозвучаха фалшиви тонове. Когато масата беше вдигната, четиримата се разделиха е усмивка на уста.
След вечерята Кен и Идън отново се оттеглиха в кабинета, докато Ян и Хюстън се отправиха към малкия салон.
Хюстън беше избрала няколко калъфки за възглавници, които украсяваше с бродерия, докато Ян се задълбочи в една книга, а след няколко увещания от страна на Хюстън се съгласи да й прочете една глава. Той имаше приятен глас и дарбата много живо да предава диалозите. След известно време към тях се присъедини и Идън и послуша как чете момчето.
Когато стана време за сън, Хюстън се отправи сама нагоре, тъй като Кен се беше затворил в своя кабинет, а пушекът от пурите му си пробиваше път през процепите на вратата. По някое време през нощта той се промъкна при нея в леглото, притисна я до своето могъщо топло тяло и веднага заспа.
Хюстън се събуди от приятното усещане, което предизвикваха ръцете на Кен по бедрата й. Тя обърна лице към него още преди да е отворила очи, той притисна устните си в нейните и започна една нежна, продължителна и бавна любовна игра.