Хюстън отвори очи едва когато утолиха страстта си.
— Реши да провериш дали наистина е съпругът ти? — попита с усмивка Кен. — Или рано сутринта би ти харесал който и да е мъж?
Тя реши да отвърне на закачките му със същата монета.
— Как бих могла да те отлича от другите мъже, като досега съм спала само с теб? Или трябва да изуча каква е разликата?
По лицето му премина тъмна сянка и той бавно се надигна от леглото.
Хюстън обгърна с ръце бедрата му и притисна гърдите си към гърба му.
— Това беше само шега. Нямам никакво желание да узная какви са другите мъже.
Той разтвори ръцете й.
— Но аз трябва да работя и да се опитам да спечеля достатъчно пари за издръжка на армията, която си наела.
Хюстън остана да лежи в леглото и го наблюдаваше, докато изчезна в банята. Това беше част от неговата същност, до която тя все още нямаше достъп.
Едно почукване по вратата на спалнята не й остави повече време за размишления.
— Мис Хюстън — обади се Сюзън, — мис Джоан Тагърт е долу заедно с баща си и една кола, пълна с разни неща. И двамата искат да говорят с вас.
— Идвам веднага — извика Хюстън и напусна с нежелание леглото си. Кен би могъл да остане още малко при мен, мислеше тя. Но когато се облече, той вече работеше в своя кабинет.
Слезе долу и отведе Джоан в малкия салон.
— Толкова се радвам, че си решила да приемеш моето предложение — започна Хюстън. — Без икономка наистина не мога да се справям.
Джоан я прекъсна с едно движение на ръката.
— Няма смисъл да ме залъгваш. Много добре разбирам защо ми предлагаш тази работа и напълно съзнавам, че първо трябва да науча всичко от теб, а по тази причина в началото не само няма да бъда полезна, но и ще ти бъда в тежест. Но възможността да отърва семейството си от робския труд в каменовъглените мини е по-важна от моята гордост. Раф принуди Ян да напусне рудника, а баща ми принуди мен. Дойдох да те помоля за едно още по-голямо благодеяние от това, което вече ми оказа. Ще работя за теб до припадък, ако позволиш баща ми да живее при мен.
— Разбира се — отговори бързо Хюстън. — Освен това ти си член на семейството, Джоан. Не е необходимо да работиш за мен като икономка. Можеш да живееш тук като гостенка, която не е длъжна да прави нещо, а само да се чувства добре.
— Без работа бих изтраяла при теб най-много две седмици — засмя се Джоан. — Щом баща ми е добре дошъл, с радост оставам и аз.
— Само ако се храните заедно с нас на семейната маса. Тя е огромна и почти винаги празна. Сега ще ме запознаеш ли с баща си?
Когато Хюстън видя Шъруин Тагърт, тя веднага разбра защо Джоан искаше да го измъкне от миньорския лагер. Шъруин беше смъртно болен. Очевидно баща и дъщеря бяха наясно по този въпрос, но никога не отваряха дума за това.
В лицето на Шъруин Хюстън опозна един благ, добре възпитан представител на фамилията Тагърт. Само след четвърт час всички прислужници в къщата се стараеха да му създадат всевъзможни удобства. Имаше само един кратък спор по въпроса, къде да живее по-старият Тагърт, при който в крайна сметка Джоан успя да се наложи. Настаниха го в долните стаи за икономката, които имаха отделен вход към градината и се намираха точно до стълбището за прислугата. Джоан се установи в стаите на втория етаж.
Кен остана в кабинета си, когато сервираха обяда; но Идън се появи на трапезата, която междувременно се беше увеличила с още двама души. Ян видимо се отпусна, когато насреща му седнаха чичо му и братовчедка му, и обядът се превърна в много забавно преживяване. Шъруин разказваше весели истории от живота на миньорите. Когато в столовата влезе Кен, всички се смееха.
Той зае отреденото за него място и до края на обяда почти не продума, само наблюдаваше всекиго, и особено Хюстън, по какъв начин поднася хапките към устата си. Тя се хранеше бавно, съзнателно разтегляше движенията и вдигаше високо всяка лъжица или вилица, за да може Кен да види какви прибори използва.
Към края на обяда Хюстън се обърна към Ян и каза:
— Имам добра новина за теб. Вчера изпратих телеграма до един приятел на баща ми в Денвър и го попитах не би ли желал да се премести в Чандлър и да ти дава уроци. Мистър Честертън е пенсиониран британски изследовател, който по поръчка на своето правителство е пропътувал целия свят. Проучил е Нил до изворите му, пирамидите, високопланинското плато на Тибет. Мисля, че няма кътче на тази планета, което той да не познава. Тази сутрин получих потвърждение, че с удоволствие ще дойде тук. Смятам, че ще бъде фантастичен учител. Как мислиш, Ян?
Момчето можа само да я погледне е широко разтворени очи.
— Африка? — успя най-после да продума то.