Той се протегна и хвана ръката й.
— Предполагам, че имаш право — промълви той и я погледна право в очите.
Хюстън излезе от кабинета, сякаш стъпваше по облаците, а когато отиде на проба при шивачката, през цялото време си тананикаше.
Два дни по-късно те дадоха първата си официална вечеря, която премина при огромен успех. Хюстън покани само някои от най-добрите си приятели, които Кен вече познаваше, за да не се чувства той неловко, а да му е приятно с гостите. Кен се прояви като любезен домакин. Наливаше на дамите шампанско и развеждаше всеки, който проявеше желание, да разгледа вече подредените стаи.
Но по-късно, когато започнаха забавленията, на Хюстън много й се искаше да потъне вдън земя. Беше поканила един ясновидец, който пътуваше на турне, да покаже изкуството си пред гостите. През първите десет минути Кен се въртеше неспокойно на стола си, а след малко започна да говори с Идън за покупката на някакъв недвижим имот, Хюстън го побутна с лакът, но той се обърна към нея и заяви с прекалено висок глас, че смята този човек за измамник и че отказва да седи тук дори една минута повече. После се надигна и пред всички гости напусна салона. Хюстън остана строго изправена на своя стол и с ръка даде знак на ясновидеца да продължи спиритическия сеанс.
По-късно, когато гостите си бяха отишли, Хюстън откри съпруга си в дъното на градината. Тя вървеше по виещите се алеи, които завършваха в плоска, обрасла с трева падина. Високият хълм с голямата къща върху него остана далеч назад. Пред нея се простираше някакво тайнствено, омагьосано кътче, заобиколено от високи дървета и жив плет. Чуваше се само цвърченето на птичките, които мътеха в гнездата си.
— Този човек не ми хареса, Хюстън — заговори Кен, без да се обръща. Той стоеше с пура в уста, облегнат на едно дърво. — Вълшебства и магия не съществуват и аз не мога просто да си остана на мястото и да се правя, че вярвам в тях.
Тя постави показалец върху устните му, за да го накара да замълчи и бързо обви врата му с ръцете си. Той се наведе над нея, за да я целуне, и тялото й се прилепи до неговото.
— Как можа една лейди като теб да се омъжи за коняр като мен? — прошепна той.
— Щастлива случайност — засмя се тя и впи устните си в неговите.
Едно от нещата, които Хюстън особено ценеше у Кен, беше неговото безгрижие по отношение на правилата за прилично държание. Ето и сега близо до тях всеки миг можеха да се появят хора — прислужници от къщата, които правеха вечерната си разходка, или градинари, излезли да потърсят забравени сечива, — но това ни най-малко не го смущаваше.
— Имаш дяволски много неща върху себе си — каза той, когато започна да разкопчава роклята й и я смъкна от раменете й.
Когато тя застана пред него по бельо, а роклята се разпростря на моравата, той мушна ръка под коленете й и я понесе напреки през тревата и цветята към един мраморен павилион, в който бе поставена статуята на Диана, богинята на лова.
Положи я в тревата, пред краката на богинята, и започна малко по малко да отстранява остатъка от бельото й, като целуваше всяка част на тялото, която разголваше.
Хюстън беше убедена, че никога досега не се е чувствала толкова добре, и много бавно позволяваше на страстта си да се разпали, тъй като искаше да продължи до безкрайност момента на сливането им.
Той галеше и милваше тялото й, докато й се зави свят. Всичко се завъртя около нея, а върховете на пръстите й като че свиреха някаква мелодия.
Когато Кен най-после намести тялото си върху нейното; той се усмихна, сякаш беше прочел мислите й. Тя се вкопчи в него, притисна го още по-силно до себе си, докато цвете тела се сляха в едно.
Той се движеше почти лениво в сравнение с предишните пъти, продължаваше екстаза й и много бавно я доведе до един недостиган досега връх на чувствена наслада.
— Кен! — шепнеше тя отново и отново. — Кен!
Когато настъпи мигът на освобождаването, тя се разтрепери и цялото й тяло се разтърси под напора на нейния собствен оргазъм.
Той лежеше върху нея, потънал в пот, притискайки я силно до себе си. Кожата му имаше цвят на бронз на лунната светлина.
— Какво направи е мен, жено? — стори й се, че го чу да мърмори.
После бавно се отстрани от нея.
— Да не ти е студено? Искаш ли да се върнем в къщи?
— В никакъв случай — отговори тя, притискайки се до него, докато хладният планински въздух милваше гладката й кожа. После погледна нагоре към статуята, която сякаш плуваше във въздуха над тях.
— Сигурно знаеш, че Диана е и богиня на целомъдрието. Мислиш ли, че сега ни е сърдита?
— Вероятно ревнува — изръмжа Кен и прокара ръка по гладката кожа на бедрата и.