— Дяволски добре знаеш защо.
— Да, знам. Защото искаш да му покажеш, че си стигнал по-далеч от него. Защото искаш да се похвалиш пред него с хубавата си къща, с чудесните си сребърни прибори за хранене, с красивата си жена. Идвало ли ти е някога наум какво ще каже Хюстън, когато установи, че държиш на нея точно толкова, колкото и на една нова карета?
— Това не е вярно и ти също го знаеш. Хюстън понякога е досадна, но си има и много добри страни — отговори с усмивка Кен.
Идън понижи глас:
— Веднъж ми каза, че ще зарежеш Хюстън и ще се върнеш в Ню Йорк, когато тя изпълни предназначението си — да седне начело на масата, когато ще поканиш Фентън на вечеря. Каза, че смяташ да я обезщетиш с бижута.
— Аз й подарих цял куфар с бижута на сватбата, а тя още не го е отворила. Очевидно не обича чак толкова много бижутата, колкото си мислех.
— Много добре знаеш, че тя обича теб.
Кен се ухили.
— Така изглежда. Но кой би могъл да каже със сигурност? Ако нямах толкова пари…
— Пари! Копеле такова! Не виждаш по-далече от носа си! Недей да каниш Фентън на вечеря. Не позволявай Хюстън да разбере защо си се оженил за нея. Ти нямаш представа какво означава да изгубиш хора, които обичаш.
— По дяволите! Изобщо не разбирам за какво говориш. Нямам никакво намерение да губя каквото и да било. Искам само да видя Фентън да седи на масата в моята трапезария. Затова съм се трудил почти през целия си живот и не желая да се откажа от това удоволствие.
— Ти изобщо нямаш понятие какво означава думата удоволствие. Ние двамата работихме като луди, защото нямахме нищо друго, освен работата си. Не поставяй отново всичко на карта, Кен. Не го прави!
— Няма да се откажа от нищо. Ти не си длъжен да седиш с нас на масата, ако не искаш.
— Не бих пропуснал дори погребението ти. По тази причина ще седна на масата ти.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Когато Хюстън сложи гребена в косата си, тя забеляза, че ръцете й страшно треперят. Последните две седмици бяха съсипали нервите й. Когато Кен се върна в къщи и съобщи, че е поканил Фентънови на вечеря, тя много се зарадва, защото видя в тази среща възможност да затвори пропастта между двамата мъже.
Но радостната надежда скоро се превърна в отчаяние. Кен се държеше така, като че от тази вечеря зависи животът му. Непрекъснато й задаваше въпроси, дали всичко, което приготвя за вечерта, действително е от най-добро качество. Поиска да види отпечатаните картички за масата и списъка на ястията. Мисис Мърчисън трябваше да му сготви предварително цялото меню, за да може Кен да опита и да провери всяко ястие. Стоеше над главата на лакея, който почистваше стогодишните ирландски сребърни прибори. Инспектира гардероба на Хюстън и намери, че всичко, което виси там, не е достатъчно добро за предстоящата вечеря. Настоя да си ушие нова вечерна рокля в бяло и златно за предстоящото събитие. Дори лично избра плата измежду мострите, които шивачката на Хюстън донесе в къщи. Нареди да бъдат ушити нови дрехи за всички в дома и ангажира двама шивачи, които трябваше да помагат на мъжете при обличането им преди вечерята. Поръча нови ливреи за лакеите, макар че бяха носили старите едва няколко седмици, и Хюстън с голяма мъка успя да го разубеди да не нагизди слугите с напудрени перуки, само защото беше видял в един моден журнал, че придворните лакеи на Уелския принц носят такива перуки.
Затова не беше чудно, че всеки се молеше тази вечеря най-после да дойде и къщата да се успокои. Шъруин и Джоан в последния ден бяха отказали да присъстват, защото не се чувствали добре. Ян, който благодарение на общуването си със Зак доста беше повишил самочувствието си, заяви, че за нищо на света не би пропуснал подобно зрелище. При това Фентън, като собственик на мините, за него беше самият дявол в човешки образ. Момчето трескаво очакваше вечерята, когато щеше като равен да седне на една маса със своя враг.
Дори да беше дошъл президентът на Съединените щати, нямаше да има по-тържествени приготовления и по-изнервени хора от домакините и прислугата. Хюстън се боеше до смърт, че някоя от прислужниците при сервирането на супата ще опръска панталоните на Фентън. И това вероятно ще бъде достатъчен повод за Кен да убие момичето на място.
Но истинската причина за треперенето на ръцете й беше обещанието на Кен да й довери какво е предизвикало враждебността между двамата мъже. Досега това беше най-съкровеното й желание; но днес с голяма радост би казала на Кен, че изобщо не иска да го знае.
За безпокойството й много допринесе и телефонният разговор, който беше водила с Памела Фентън предния ден. Пам беше помолила Хюстън да отмени вечерята, защото имала лошо предчувствие. Баща й имал слабо сърце, а тя се страхувала, че на масата страстите могат да се разгорещят. Най-много я било страх от избухливия характер на Кен.