— Обаче Хорас не само се възпротивил да даде дъщеря си на един Тагърт, а направо я заключил в стаята й. По някакъв начин тя успяла да избяга през прозореца и да прекара два дни с Франк. Когато хората на баща й я открили, тя била в леглото е него. Казала на баща си, че ще има Франк Тагърт дори ако това й струва живота.
— Колко ли страшно е било за нея! — прошепна Хюстън.
Кен извади една пура от чекмеджето на нощното шкафче и я запали.
— И тя наистина го получила, тъй като два месеца по-късно казала на родителите си, че е бременна.
— С теб — каза тихо Хюстън.
— С мен. Хорас изхвърлил детето си от къщи и заявил, че повече няма дъщеря. Жена му легнала на легло и така и не станала. Поминала се след четири месеца.
— Значи затова мразиш Фентън. По закон ти имаш същите наследствени права върху собствеността на дядо си, както и Джейкъб; но Фентън те е държал на работа в своята конюшня.
— Еднакви наследствени права — глупости! — избухна Кен. — Все още знаеш само половината от историята. Чарити отишла да живее в бедните мръсни бараки, където живеели Тагъртови — друго жилище те не можели да си позволят с надниците, които им плащал Фентън, — и се чувствала там дяволски зле. Разбира се, никой не искал да говори с нея, тъй като била дъщеря на Фентън, но според всичко, което съм чул, със своето надменно държание тя никак не си е улеснявала живота на новото място.
— Два месеца след сватбата й с Франк Тагърт — брачното им свидетелство лежи там, на масата — един тежък ствол се търколил надолу от купчината и убил мъжа й.
— И Чарити е трябвало да се върне отново в къщи, при баща си?
Дъртият бил непримирим. Чарити опитала да преживее някак си и без него, но почти умряла от глад. Говорих с една прислужница, която тогава работела в дома на Фентън, и тя ми разказа, че Чарити, измършавяла, мръсна и в нападнала бременност, един ден се появила пред вратата на своя баща. Хорас само я изгледал от глава до пети и изръмжал, че тя е погубила майка си и може да се върне в неговата къща само като прислужница. След това я изпратил на работа в кухнята и й заповядал да мие чинии.
Хюстън стана, отиде при мъжа си и сложи ръка върху неговата, физически усещаше вълнението му, когато той продължи с равен глас:
— След като майка ми четиринадесет часа търкала тенджерите на Фентън, тя се качила на тавана, родила ме на белия свят и се обесила на една греда.
— Никой ли не й се е притекъл на помощ? — попита потресена Хюстън.
— Никой, Фентън я изпратил да живее в склада на тавана, далеч от всички хора в къщата, далеч от прислугата, и дори да е крещяла, когато са започнали родилните болки, никой не би могъл да я чуе.
— А какво направил след това Хорас Фентън?
— Той е бил този, който я намерил. Кой знае? Може би гузната съвест го е измъчвала и той се е качил в склада, за да се сдобри отново с нея, но дошъл твърде късно. Тя вече била мъртва. Едва открих хора, които да ми разкажат какво е станало след това; чак след дълги търсения успях да възстановя събитията. Хорас наредил да намерят дойка за мен, прекарал часове наред в преговори с тълпа адвокати, а един ден след смъртта на Чарити опрял пистолета в главата си и натиснал спусъка.
Хюстън седна отново в синьото брокатено кресло. Тя не можеше да го освободи от болката му — Кен трябваше да живее е тази трагедия. Тук думите не помагаха.
— Значи ти си израснал у Фентънови — каза най-после тя.
— Ако с това искаш да кажеш, че някой ме е отгледал и възпитал, лъжеш се! — изфуча той. — Когато отворили завещанието на Хорас Фентън два дни след неговото самоубийство, се разбрало, че той е завещал всичко, което притежава, на сина на Чарити.
— На теб?
— На мен. Джейкъб не получил нито цент от наследството на Фентън. Бил определен само за настойник на Кен Франклин Тагърт — внука на Хорас Фентън, който бил едва на три дни.
— Нищо не разбирам — прошепна Хюстън. — Аз си мислех…
— Мислеше си, че съм дошъл беден на този свят. В продължение на десет часа Джейкъб не напуснал стаята, в която било прочетено завещанието, а когато най-после излязъл заедно с адвокатите, вече бил успял да ги подкупи всичките — и по този начин можал да представи пред съда едно фалшифицирано завещание, в което пишело, че той е единствен наследник на Хорас Фентън.