— Повече от достатъчно — отговори тихо тя, питайки се колко ли са стрували всичките тези неща. — Изглеждаш изтощен. Прибери се в къщи и поспи. Аз ще намеря няколко жени да почистят.
Лий с усмивка й хвърли връзка ключове.
— Държа прозорците да си останат здрави. Надявам се скоро да те видя у дома. — Той й смигна и бързо тръгна към изхода.
Блеър скрито изтри потеклата сълза. Макар че не искаше да я посвети в тайнствените си пътувания, тя беше сигурна, че Лий помага на хората. Колкото и да струваха уредите за новата му клиника, той беше готов да предприеме всичко възможно, за да набави парите за тях.
Когато мъжете разтовариха всичко, Блеър ги помоли да я придружат до къщи. Обади се по телефона на майка си и я помоли да осигури на каруцарите бира. Оупъл каза, че мистър Гейтс с удоволствие ще отпусне едно буре.
— Защото той е много щастлив, че си се омъжила за разумен мъж.
След като поговори с майка си, Блеър се обади на Хюстън. Сестра й сигурно знаеше откъде да намери жени за почистване. И наистина, в десет часа складът гъмжеше от жени, които енергично нападаха мръсотията с метли, кофи с вода и парцали.
Към единадесет Блеър се срещна с мистър Хичмън, който беше построил Вила Чандлър, и се уговори с него да ангажира двамата му сина за преустройството на склада според плановете на Леандър.
Около два в склада пристигна Лий и Блеър му съобщи какво е свършила сред тракащите кофи и кълбата прах. Макар че тя се възпротиви да остави жените сами, той я извлече навън, качи я във файтона си и я отведе в чайната на мис Емили.
Собственичката само я изгледа и бързо я изпрати в задната стая с нареждането да се измие основно, тъй като била ужасно мръсна. Когато Блеър се върна, Лий я очакваше зад маса, отрупана с печено пилешко, апетитни сандвичи и тортички с ягоди.
Блеър се нахвърли на храната, без да престава да говори:
— В хирургията ще поставим шкафа с витрините, а големия умивалник — в предното помещение.
— Момент! Не можеш да свършиш всичко за един ден.
— Аз също не вярвам, че това е възможно, но би било хубаво, не мислиш ли? Градът има належаща нужда от женска болница. Преди години ходих с мама в женското отделение на болницата и то беше в отчайващо състояние. Как е сега?
— По-страшно, отколкото можеш да си представиш — отговори сериозно Лий, взе ръката й и я целуна. — Хайде, защо се мотаем още тук? Да вървим да работим. Знаеш ли, обадих се на сестра ти. Тя ще ни намери икономка и прислужница.
— Двама души? — учуди се Блеър. — Можем ли да си позволим такава прислуга?
Лий смутено я изгледа.
— Ако не изядеш целия дюкян на мис Емили…
Той ужасено вдигна ръце, когато Блеър веднага остави хлебчето, което беше захапала.
— Боже, Господи, Блеър! Вярно е, не съм богаташ като Тагърт, но все ще намеря пари за две прислужници.
Тя се изправи.
— Да тръгваме. За един часа бях поръчала майстори.
Лий поклати глава и излезе след нея от чайната.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Франсоаз тресна чашата на масата и с гняв установи, че тя е много дебела и тежка и не може да се счупи.
— За всичко е виновна оная — изръмжа тя.
Зад гърба й се чу покашляне и тя се стресна. Обърна се и видя влезлия Льо Голт: висок, мършав, тъмнокос и противен. Имаше навик да се вмъква в стаята безшумно като котка. Той потърка с ръка тънките си мустачки и каза:
— Пак ли си запяла същата песен?
Без да си дава труд да му отговори, Франсоаз стана и отиде до прозореца. Жалузите бяха спуснати, тежките плюшени завеси също. Никой не биваше да я вижда. В тази стая тя се криеше от шерифа. Живееше затворена тук вече цяла седмица. Членовете на бандата й бяха в болницата или зад решетките. Мечките, които я бяха последвали в каньона, бяха предизвикали такава паника сред хората и животните, че един от мъжете беше изпотъпкан до смърт от уплашените коне. Двама бяха ранени, един беше нападнат от разгневената мечка и десният му крак беше разкъсан. Когато шерифът и хората му най-сетне разчистиха входа на клисурата, бандитите на колене се молеха да ги махнат оттам.
И всичко заради оная жена.
— Тя ми надроби тази попара — изскърца със зъби Франсоаз. Най-много я беше яд, че я бяха надхитрили. Първо тези идиоти, които я бяха избрали за своя главатарка, не можаха да открият хижата, а после онази жена привидно й помогна да избяга, за да я затвори в клисурата пред очите на всичките й хора.
През изтеклата седмица имаше достатъчно време да размисли над всички подробности от станалото. Осъзна, че Блеър й е изиграла мръсен номер. Беше се престорила, че е сърдита на съпруга си, сложи му „приспивателно“ в кафето, а после „забрави“ ножа си на масата, за да може Франсоаз да избяга.