— Не, не го знаех — отговори Блеър и се загледа в гърба на Леандър, който тръгна обратно към клиниката. — С удоволствие бих узнала още много неща за него.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Бяха минали само няколко седмици от сватбата, когато новата клиника беше официално открита. Блеър все още не беше завършила практиката си като стажант-лекар, но за Лий това беше просто формалност. Тя имаше много по-голям клиничен опит от повечето си колеги-мъже.
В деня на откриването Блеър беше толкова нервна, че изля кафето в скута си и изпусна филията си на пода. Стреснато се наведе да я вземе и гузно погледна към кухнята.
Леандър окуражително я потупа по ръката.
— Не бой се, скъпа, няма да те ухапе!
— Теб сигурно не, но що се отнася до мен, не съм толкова сигурна.
Преди няколко дни пристигна препоръчаната от Хюстън икономка и готвачка и Блеър още от първия миг се боеше от нея. Тази личност беше дребна на ръст, със стоманеносива коса, корави черни очи и тясна цепка вместо уста. Мисис Шейнс беше една глава по-ниска от Блеър, но всеки път, когато влизаше в стаята, Блеър се разтреперваше от страх. В присъствието на тази дребна женица тя се чувстваше непохватна и несигурна. Икономката едва ли беше прекарала и час на новото си място, когато нападна оскъдния гардероб на Блеър и със сухи думи заяви, че търси неща за кърпене или почистване. В крайна сметка събра накуп всичко, намерено в гардероба, а после часове наред в къщата се носеха миризми на химикали от изваряваните в кухнята дрехи.
Вечерта, когато младите съпрузи се върнаха от болницата, мисис Шейнс повика Лий и поговори с него на четири очи. По-късно Леандър с усмивка уведоми Блеър, че по мнението на новата им икономка гардеробът й не съдържа нито една дреха, подходяща за истинска дама, затова е необходимо още утре да посети шивачката на Хюстън.
Блеър се опита да го разубеди, но Леандър не искаше и да чуе. Тя беше сериозно разтревожена заради дълговете, които мъжът й беше направил за обзавеждането на новата болница, и не искаше да го товари с допълнителни разходи. Затова реши да поръча само най-необходимото. Но когато на следващия ден отиде при шивачката, с неудоволствие разбра, че Лий вече се е обадил по телефона и е поръчал двойно повече рокли. Никога нямаше да успее да ги износи. Когато обаче изпробва новите си дрехи, Блеър се почувства толкова красива, че побърза да се върне с кабриолета си в къщи. Възнамеряваше да му благодари по начин, за който беше сигурна, че ще му достави най-голяма радост.
Но когато влезе в дневната, го завари с писмо в ръка. Лий побърза да го смачка, хвърли го в камината и го подпали с една клечка кибрит.
Блеър не попита за съдържанието на писмото, тъй като не искаше да чуе от устата му, че не бива да знае или няма да разбере. Но всичкото й въодушевление от новите рокли в миг се изпари. Цяла вечер се опитваше да намери логично обяснение за действията на Лий: помага на друг човек, спешно са му нужни пари, върши нещо криминално, работи за агенцията Пинкертън. През нощта се любиха бавно и нежно и Блеър дълго не го пусна от прегръдките си. Беше достигнала точката, когато й беше все едно с какво се занимава Лий извън лекарската си професия. Не се интересуваше дали е притежател на всички игрални домове по Ривър стрийт. Това не й пречеше да го обича.
В деня на официалното откриване на клиниката Леандър беше повикан в мина „Уиндлес“, където се беше срутила подпорна греда. Блеър пожела да го придружи, но той я изпрати в клиниката да посреща пациентите, които нямаше да закъснеят да се явят.
Блеър пристигна в клиниката в осем часа. Операционната сестра на Лий, мисис Кребс, вече я очакваше. Бяха дошли и три пациентки. Мисис Кребс, хладна както винаги, кратко й кимна и отиде в операционната да приготви инструментите и запасите от лекарства и превръзки.
— Заповядайте тук — каза Блеър и отведе първата пациентка в стаята за прегледи.
— Но къде е лекарят? — попита жената и притисна ръчната чанта до гърдите си, сякаш Блеър всеки момент щеше да я изтръгне от ръцете й.
— Аз съм лекарят. Седнете и ми кажете от какво се оплаквате. Аз ще ви…
— Искам да ме прегледа истински лекар — каза жената и отстъпи към вратата.
— Аз съм истински лекар, уверявам ви. Ако ми изложите оплакванията си…
Преди Блеър да продължи, жената изскочи от кабинета и забърза надолу по улицата. Блеър се опита да преглътне гнева си и покани втората пациентка.
Жената сковано, но твърдо заяви, че не може да каже на Блеър от какво се оплаква, тъй като не е бременна. Отначало Блеър въобще не схвана връзката, но после проумя, че жената я е сметнала за акушерка.