Само на миля от мината Блеър затрепери с цялото си тяло и в следващите двадесет минути треперенето не искаше да престане. Тъй като не можеше повече да държи юздите, тя отклони каретата и с омекнали колене се отпусна на тревата. От очите й потекоха сълзи на облекчение. Слава Богу, беше свършила работата си и беше останала жива…
Раменете й все още се тресяха, когато две здрави ръце я сграбчиха и я издигнаха във въздуха.
Блеър вдигна очи и се озова лице в лице с Леандър, чиито очи святкаха от гняв.
— По дяволите! — изсъска той и я притисна до себе си.
Блеър не попита откъде е узнал за стореното от нея, защото радостта, че го вижда до себе си, беше твърде силна. Сгуши се в него и макар че той едва не строши ребрата й в прегръдката си, и му пошепна да я държи здраво и да не я изпуска.
— Толкова ме беше страх — проговори тихо тя, надигна се на пръсти и скри лице във врата му. — Едва не умрях. — По бузите й отново потекоха сълзи.
Леандър я притисна здраво и започна да милва косите й. Не промълви нито дума и я остави да се наплаче.
Мина доста време, докато Блеър се успокои и треперенето престана. Когато най-после, намери смелост да се освободи от ръцете на Лий, тя трескаво затърси носна кърпичка из джобовете си. Лий й даде своята, тя изтри лицето си, издуха носа си и най-после доби смелост да го погледне. Като видя очите му, Блеър в ужас отстъпи назад.
— Лий, аз… — започна тя и се отдръпна колкото се може повече към скалите.
Усмихнатият, ироничен, толерантен мъж, когото познаваше досега, сякаш се беше изпарил. Той я измери с пламтящ поглед и натъртено проговори:
— Не желая да чувам каквото и да било. Нито дума. Искам да се закълнеш, че това няма да се повтори.
— Но аз…
— Закълни се! — изкрещя той, с два скока се озови до пея и я сграбчи за рамото.
— Моля те, Лий причиняваш ми болка! — изплака тя и се опита да го успокои, Съпругът й трябваше да разбере, че стореното от нея е за благото на много хора. — Откъде узна? Това е тайна.
— Всеки ден посещавам по някоя мина — отговори с искрящи от гняв очи той. — Естествено, че знам всичко, което става там. По дяволите, Блеър, когато разбрах, че си внесла в лагера позиви, първо не повярвах. — Той посочи с глава смачканата носна кърпичка в ръката й. — Слава Богу, поне проумя в каква каша си се забъркала. Можеш ли въобще да си представиш какво ще сторят с теб онези мъже? И понятие нямаш дори! Сигурно ще ги молиш да те убият, когато свършат да те измъчват. А законът е на тяхна страна…
— Зная, Лий — отговори възбудено Блеър. — Имат право да сторят с мен всичко, което искат. Точно затова някой трябва да изясни на работниците, че и те са хора и имат граждански права.
— Но не и ти! — изрева в лицето й Лий.
Тя се сви край скалата, сякаш трябваше да се предпази от надигаща се буря.
— Аз имам достъп до мините. Имам и превозно средство. Логично е да поема подобна задача.
Лицето на Лий стана тъмночервено и Блеър се уплаши, че той всеки момент ще избухне. Той посегна към шията й, но бързо се овладя и отстъпи назад. Обърна й гръб и тя видя с каква сила се вдигат и отпускат раменете му. Когато след малко се обърна с лице към нея, явно беше успял да се овладее — поне до известна степен.
— Искам да ме изслушаш много внимателно. Знам, че това, което направи, служи на една справедлива кауза, знам също така, че на миньорите трябва да бъде обяснено какви са правата им. Признавам дори правото ти да рискуваш живота си, за да помагаш на хората. Но не мога да допусна това да се повтори. Достатъчно ясно ли се изразих?
— Но ако не го направя аз — кой тогава?
— Какво ме е грижа, по дяволите! — изкрещя той и веднага след това пое дълбоко въздух, за да се успокои. — Блеър, ти си най-близкият ми човек. Ти си ми по-скъпа от всички миньори на света. Искам да се закълнеш, че никога вече няма да извършиш подобно нещо.
Блеър погледна ръцете си. Тази сутрин усети повече страх, отколкото през целия си досегашен живот. Но едновременно с това имаше чувството, че е сторила първото наистина важно нещо в живота си.
— Вчера следобед едно момченце умря в ръцете ми — прошепна тя. — Гръдният му кош беше размазан от въглищата…
Лий я сграбчи за раменете.
— Не ми излизай насреща с подобни приказки. Знаеш ли колко деца са умрели в моите ръце? Знаеш ли колко крака и ръце съм ампутирал досега — на мъже, притиснати от скали и подпорни греди? Никога не си слизала под земята в някоя от мините. Щом влезеш в галерията… По-страшно е от всичко, което можеш да си представиш!