Когато се стъмни, тя си тръгна. По пътя се отби в пощата и изпрати телеграма на приятелката си, доктор Луиза Блийкър:
ИМАМ НУЖДА ОТ ТЕБ СТОП ИМА ПОВЕЧЕ РАБОТА ОТКОЛКОТО МОГА ДА ПОЕМА СТОП ЕЛА ВЕДНАГА СТОП МОЛЯ СТОП БЛЕЪР
Пристигна в къщи и без да обръща внимание на протестите на мисис Шейнс, не пожела да вечеря и се качи в спалнята си. Падна на леглото, както си беше облечена, и потъна в дълбок сън без сънища.
Събуди я някакъв шум. Някой се опитваше да отвори вратата на спалнята.
— Лий? — повика тя, но никой не й отговори. Надигна се сънено, отиде до вратата и я отвори. Пред нея стоеше Леандър — мръсен, със скъсана риза, покрита с кървави петна.
— Какво стана? — извика тя и веднага се разсъни. — Кой е ранен?
— Аз — промълви Леандър и политна в стаята.
Блеър почувства, че стомахът й се преобръща, и остана на мястото си като вцепенена. Леандър се олюля към леглото.
— Ще се наложи да ме превържеш — пошепна той и започна да се съблича. — Раната не е тежка, но много кърви.
Блеър моментално се отърси от вцепенението си, измъкна лекарската си чанта от шкафа, извади ножиците и започна да разрязва ризата. После сложи ръката му на рамото си и огледа раните. Две дълги кървави ивици прорязваха гръдния му кош точно над сърцето. На едно място имаше оголени ребра. Блеър беше виждала достатъчно огнестрелни рани и веднага разбра, че се касае именно за такива. Тъй като кръвотечението беше много силно, нямаше опасност от инфекция.
С пресъхнали уста Блеър промълви:
— Трябва да почистя раните. — После с треперещи ръце извади от чантата инструменти и дезинфекционни средства.
— Блеър — обади се Лий. Очевидно болките бяха почти непоносими, но това личеше единствено по неравното му дишане. — Трябва да ми помогнеш и в друго отношение. Предполагам, че мъжете, които стреляха по мен, ей сега ще ме потърсят тук и ще поискат да ме арестуват.
Блеър мислеше единствено как по-добре да затвори раните и първоначално почти не схвана смисъла на думите му. За пръв път лекуваше човек, когото обичаше. Надяваше се да бъде последен. По лицето й потекоха вадички пот, косите й залепнаха на челото.
Лий я хвана за брадичката и обърна лицето й към своето.
— Разбра ли ме? Няколко души ме преследват и ще бъдат тук, само след минути. Трябва да ги накараш да повярват, че цялата вечер съм си бил в къщи. В никакъв случай не бива да разберат, че са стреляли по мен.
— И че са те ранили — отговори с равен глас Блеър и започна да превързва раните, които беше почистила грижливо. — Кои са тези хора?
— Аз… Предпочитам да не ти го кажа сега.
Блеър беше полумъртва от тревога и преизпълнена със страх за живота му, но все пак една част от нея ужасно се разгневи, че мъжът й я моли за помощ, но не желае да й каже нищо повече.
— Преследват те агентите на Пинкертън, нали? — Почувства злобничко удовлетворение, когато Лий я изгледа с искрено смайване.
— Сигурно си въобразяваш, че аз от нищо нямам понятие, но знам много повече, отколкото си мислиш. — Тя залепи превръзката и продължи: — Не се движи, защото пак ще почне да кърви.
Без да каже повече нито дума, тя отиде до гардероба и извади нощницата и халата, които беше носила през сватбената нощ. Съблече лекарската си униформа и бързо се пъхна в ефирните коприни. Леандър седеше на леглото и смаяно я наблюдаваше. Явно не разбираше какво трябва да означава целият този маскарад.
— Да видим дали ще имам време да се подготвя — прошепна тя и му хвърли чиста риза. — Можеш ли да се облечеш сам? А аз ще повися с главата надолу.
Лий усещаше силни болки и беше толкова смаян от думите й, че изобщо не посмя да я попита какво смята да прави, а мълчаливо се постара да се съблече сам. В това време Блеър легна напреки на леглото и главата й увисна надолу.
В този миг някой затропа с юмруци по вратата и двамата замръзнаха по местата си.
Блеър се изправи.
— Не бързай. Аз ще ги задържа колкото се може по-дълго.
Тя се погледна в огледалото и разпусна косите си. Буйната грива се разпиля по раменете й и я направи още по-привлекателна.
— Как изглеждам? — попита тя и се обърна към мъжа си. Лицето й беше зачервено от нахлулата в главата й кръв, а косите висяха разбъркани по раменете й. Всеки би предположил, че тази жена току-що се е любила.
Когато отвори входната врата, Блеър беше изненадващо спокойна. Пред нея застанаха трима силни и яки мъже с коварни физиономии. Те почти я избутаха и се втурнаха в антрето.