— Блеър, ти май изобщо не проумяваш каква вихрушка се надигна в града около тази къща! Не познавам нито един, който не би положил усилия да бъде поканен вътре. От цяло Колорадо се стичат хора да я разглеждат с възхищение, но никому не е позволено да пристъпи прага й. Дори един английски херцог, който мина оттук, напразно се постара да бъде поканен да нощува в дома на Тагърт. Той дори не изслушал делегацията, която пристигнала с молба да подслони херцога. А сега покани именно мен в своята къща!
— Но ти вече имаш уговорка с Леандър — възрази Блеър. — Тази вечер губернаторът ви очаква на приема си. Нима твърдиш, че обзавеждането на някаква си къща е по-важно за теб от първия човек на този щат?
По лицето на Хюстън се появи същият унесен израз, както тази сутрин, когато наблюдаваше бялата къща на хълма.
— Ти не можеш да ме разбереш. Не си присъствала, когато тук години наред пристигаха вагони с обзавеждане. Мистър Гейтс твърдеше, че Тагърт не е прокарал железопътната линия до дома си само защото искал всеки в града да види сандъците и етикетите, които висели по опаковките. Изпращаха му вещи от цял свят. О, Блеър, сигурна съм, че сандъците са били пълни с какви ли не скъпоценни мебели! Със стенни килими! С брюкселски гоблени!
— Но, Хюстън, ти не можеш да бъдеш на две места едновременно. Обещала си да отидеш на приема с Леандър. И точно това ще направиш — каза енергично Блеър, надявайки се, че с това темата е приключена. От двамата мъже Леандър със сигурност беше по-малкото зло.
— Когато бяхме деца, за нас не представляваше трудност да се появим на две места едновременно — промълви Хюстън, като че това беше най-естественото нещо на света.
Блеър затаи дъх.
— Искаш да се разменим? Искаш аз да прекарам вечерта с Леандър и да се държа като негова годеница, докато ти разглеждаш дома на оня безумец?
— От къде накъде наричаш Кен безумец?
— Какво? Кен? Толкова ли си близка с него? Мислех, че го познаваш едва от тази сутрин.
— Не се отклонявай от темата. Моля те, Блеър, направи ми тази услуга и нека си разменим местата. Само тази вечер! Бих могла да разгледам къщата и друг път, но ме е страх, че мистър Гейтс няма да го позволи, а и Леандър няма да бъде съгласен. Нали виждаш, че случаят е единствен по рода си. Това ще е последната ми лудория, преди да се пъхна в брачния хомот.
— Държиш се така, сякаш бракът е затвор. Освен това Леандър само след две минути ще разбере, че това не си ти.
— Няма, защото ти се преструваш много умело. И двете сме добри артистки, отлично го знаеш. Всяка сряда аз се превръщам в старица и досега никой не ме е разкрил. А твоята роля е много по-проста: ще говориш рядко, и нито дума за медицина, няма да се караш с Лий и ще пристъпваш като истинска дама — няма да тичаш, сякаш някъде е избухнал пожар.
Блеър почувства, че й се завива свят. Откак се беше върнала в Чандлър, не можеше да спи спокойно от тревога, че цялата предприемчивост на сестра й е изчезнала. От седмици насам това беше първият знак, че у нея все още има живот. Спомни си детството, когато често се измъкваха от някое неприятно положение, като си разменяха местата и после се смееха до сълзи, че отново са надхитрили възрастните. Но дали Леандър щеше да се остави да го измамят? Достатъчно беше да подхвърли някоя иронична забележка за Блеър, дамата в бяла престилка, и тя щеше да избухне!
Тя стреснато вдигна глава. Леандър никога не говореше иронично с Хюстън, а в продължение на цяла вечер тя щеше да играе ролята на сестра си. Може би така ще се убеди дали Леандър наистина е онзи великолепен мъж, за който го смятаха всички. Щом останат сами, непременно ще проличи дали Леандър и Хюстън се обичат истински и дали си подхождат.
— Моля те, Блеър, толкова рядко съм те молила за нещо.
— Само дето ме накара да поживея няколко седмици при втория ни баща и всекидневно да търпя арогантността на мъжа, за когото си решила да се омъжиш — отговори с усмивка Блеър. Ако се убеди, че сестра й ще бъде щастлива с този човек, можеше спокойно да се завърне в Пенсилвания.
— О, Блеър, толкова искам да видя тази вила!
— Наистина ли става дума за къщата, а не за собственика й?
— Умолявам те, Блеър! Посещавала съм стотици балове и нито един домакин не успя да ми завърти главата. Освен това ще има и други гости.
— Имаш ли нещо против, ако след сватбата разкажа на Леандър, че съм прекарала една вечер с него? Ще ми достави огромно удоволствие да видя слисаното му лице.
— Естествено, че можеш да му го кажеш. Лий има чувство за хумор. Сигурна съм, че ще се засмее и няма да изглежда като глупак.
— Не съм уверена, но е достатъчно, че ще се повеселя.
— Хайде тогава да се подготвим за вечерта. Искам да облека нещо, подходящо за къщата, в която отивам. А ти ще носиш синята ми рокля от Уърт.