— Хюстън, къде да си купя десет килограма ароматни соли за баня? Как да си поръчам маникюристка в къщи? Кой може да ми доставя всеки ден богат асортимент сладкиши и бонбони? Къде да си купя луксозни копринени конци за бродиране? Не се смей — най-късно тази вечер трябва да съм оборудвана с всичко необходимо за една идеална съпруга. Ще изпълня желанието на скъпия си съпруг и ще бъда онова, което му се струва, че иска. Затова престани за малко да хихикаш и отговори подробно на въпросите ми!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Когато в шест часа вечерта Лий се прибра в къщи, Блеър лежеше на дивана в салона с кутия бонбони в скута си. По цялата стая бяха разпръснати модни списания. Тя, изглежда, изобщо не забеляза пристигането му, налапа един бонбон и задълбочено се зачете в някакъв илюстрован роман със заглавие „Изкушението“, както с почуда установи Лий, когато се приближи.
— Това е нещо ново — промърмори той и се усмихна.
Блеър отметна глава назад, вдигна бавно очи към него и лениво промълви:
— Здравей, скъпи. Приятен ли беше денят ти?
— Досега не — отговори той и се наведе да я целуне, но тя в последния момент извърна глава и Леандър едва докосна с устни бузата й.
Блеър сложи нов бонбон в устата си и с усилия задъвка твърдия карамел.
— Ще бъдеш ли така добър да ми приготвиш чаша лимонада, за да мога да си дочета главата? После се преоблечи за вечеря. Днес мисис Шейнс е приготвила нещо много хубаво.
Лий се изправи до дивана и пое празната чаша, която му подаде.
— Откога се разбираш толкова добре с икономката си?
— О, тя не е толкова лоша, стига човек да знае как да я подхване. Бъди мил и ми донеси лимонадата. Умирам от жажда, а и една дама не бива да чака, нали?
Лий отстъпи със слисано лице.
— Разбира се, че не. Веднага се връщам.
Когато Лий излезе, Блеър набързо погълна бонбона и се зачете. Нямаше търпение да дочака героинята да запрати някой стол по главата на ухажора си и да му каже, че е най-добре да вземе едно въже и да се обеси.
— Но, Лий — промълви нежно тя, когато той се появи на вратата с чаша лимонада в ръка, — ти все още не си се преоблякъл за вечеря…
— Занимавах се с твоята лимонада. Не искам да умреш от жажда — отговори раздразнено той.
Веднага очите на Блеър се напълниха със сълзи и тя подчертано бавно ги изтри с копринена кърпичка.
— Толкова съжалявам, че бях рязка! Просто си помислих, че не е нужно да ставам, щом си си дошъл и можеш да ми окажеш тази малка услуга… О, Лий, днес имах толкова работа!
Лий стреснато се отпусна на колене, избута списанията и взе ръката й.
— Прости ми, не исках да те нараня. Но това не е причина да избухваш в сълзи.
Блеър продължаваше да хълца.
— Просто не знам какво става с мен в последно време. Вълнувам се за всяка дреболия.
Леандър целуна ръката й и започна да я милва.
— Не го вземай толкова навътре. Всички жени преминават през такива фази.
Той се беше навел над ръката й и не видя гневните искрици в очите й, докато тихо му отговаряше.
— Вероятно си прав. Проблемът е типично женски — истерия или нещо подобно.
— Вероятно — усмихна се Лий и продължи да милва ръката й. — Почини си, а аз ще се преоблека. Щом хапнеш нещо, ще се почувстваш по-добре.
Той стана, усмихна й се пак, смигна й и изтича нагоре по стълбата.
Блеър скочи от дивана, опря ръце на кръста си и гневно изгледа тавана.
— Ау, май не съм чула добре! — изфуча тя. — „Всички жени минават през подобни фази!“ Още по-лошо е, отколкото си мислех. — Гневният й глас отекваше в стаята. — Ще те науча аз тебе, Леандър Уестфийлд! Ще ти предложа цял куп „женски проблеми“! Кълна се в това! Ще си имаш жена, която многократно ще надвиши представите ти за послушна съпруга…
Когато изкъпаният и преоблечен във вечерен костюм Лий слезе долу, Блеър го очакваше спокойна и с любезна усмивка в трапезарията. Той беше много внимателен, придърпа й стола да седне по-удобно, разряза печеното и я обслужи с месо и зеленчуци. Блеър започна да реже парчето на малки хапки, без да проговаря. От време на време вдигаше очи и благонравно се усмихваше.
— Днес имах интересен случай в клиниката — започна Лий. — Една жена дойде и заяви, че е бременна. Но смятам, че това е само киста. Поръчах й да дойде утре и искам ти също да я прегледаш.
— О, Лий, няма да мога. Хюстън ми уговори час при шивачката си, а после с Нина ще обядваме заедно. Следобед трябва да си бъда в къщи и да надзиравам прислугата. Както виждаш, програмата ми е запълнена.
— Е, добре. Случаят не е толкова спешен и може да почака няколко дни. Значи утре няма да бъдеш в клиниката?
— Не мога да свърша всичко наведнъж. — Тя го изгледа с премрежен поглед. — Задачите на съпругата поглъщат много повече време, отколкото си представях първоначално. Очевидно омъжената жена има да върши толкова много неща. Освен това аз съм част от светското общество на тази град и смятам за свой дълг да се включа активно в благотворителните мероприятия. Ще вляза в дамския клуб, в християнската мисия и…