Льо Голт вървеше надолу по улицата, преметнал бастуна си през рамо като човек, който безгрижно се разхожда покрай витрините на магазините. Блеър прекоси улицата и застана пред изложеното в магазина на Паркър дамско бельо. Не искаше да губи време и веднага заговори:
— Аз знам всичко за вашите работи.
— Така си и мислех, иначе нямаше да ви заговоря — усмихна се Льо Голт и внимателно се вгледа във витрината. — Но мястото не е подходящо за жена.
— За мъж също не е особено добро. Поне аз така мисля.
Той обърна лице към нея.
— Така ли? Смятах, че наистина знаете.
— Разбира се. Знам също така, че съпругът ми за последен път участва в подобни дела. Още не се е възстановил от раните, които получи онази нощ. Затова ще го заместя аз. А после ще трябва сам да си вършите работата. Ние двамата вече не искаме да имаме нищо общо с вас.
Льо Голт се престори, че размисля над думите й.
— Е, добре. Ще се срещнем в четвъртък вечерта в десет. На обичайното място.
Той понечи да се обърне, ала Блеър го задържа.
— Но къде ще оставя кабриолета си? Не искам никой да го познае.
Льо Голт втренчено я изгледа.
— Почвам да се съмнявам, че предложението ви е разумно. Сигурна ли сте, че ще се справите? Знаете ли наистина с какво се захващате?
Блеър сметна, че сега е най-добре да си държи устата, и само кимна.
— Кабриолетът ще ни трябва. Затова спрете пред бар „Ацтеки“ на Бел Лейн. Чакайте там, докато дойде някой и ви предаде куфарите. Не ме разочаровайте. Ако не дойдете, мъжът ви ще плаща заради вас.
— Разбирам — прошепна тя.
През оставащите два дни до четвъртъка Блеър се движеше като лунатичка. Нищичко не помнеше, забравяше веднага за какво е тръгнала и не мислеше за нищо друго освен за това, което се готвеше да извърши. Най-после щеше да разбере с какво се занимава съпругът й зад гърба й. Беше казала на Нина, че й е безразлично, дали Лий е криминален престъпник или не — тя въпреки всичко ще го обича. Но скоро щеше да удари часът на истината. Беше убедена, че Лий е замесен в нещо незаконно, затова щеше да се престори на негова съучастница и да го освободи от тази дяволска паяжина. Надяваше се, че с тази отчаяна стъпка ще й се удаде да го отклони от досегашната му нелегална дейност.
В четвъртък вечерта Блеър облече лекарската си униформа. Лий беше повикан в болницата да закърпи няколко побойници, които си устроили дуел близо до мексиканската граница, и Блеър беше сама в къщи. Беше нервна и изпълнена с лоши предчувствия, когато слезе надолу по стълбите и отиде в обора, където я очакваше готовият файтон.
Досега беше ходила един-единствен път в тази част на града, където трябваше да чака Льо Голт. Това беше вечерта, когато за пръв път излезе с Лий и по пътя ги повикаха да помогнат на младата проститутка, която беше решила да сложи край на живота си.
Направи се, че не чува ревовете, с които посрещнаха каретата й, спря в задния двор на бар „Ацтеки“ и зачака.
Кен Тагърт се събуди с чувството, че нещо не е наред. Не знаеше какво го е стреснало, но веднага усети, че му е студено и леглото вибрира. Скочи и уплашено се обърна към Хюстън. Жена му трепереше с цялото си тяло и макар че беше натрупала отгоре си всички завивки, ръцете й бяха леденостудени. Кен посегна да я прегърне и успокои, но с ужас забеляза, че тя спи.
— Хюстън, миличка — проговори с мек, но настойчив глас той, — събуди се!
Хюстън с мъка отвори очи и цялото й тяло се разтърси от студени тръпки, макар че Кен я притисна в обятията си.
— Сестра ми е в опасност. Сестра ми е в опасност — повтаряше тя като безумна. — Сестра ми…
— Добре, добре — проговори успокояващо Кен и скочи. — Остани си в леглото, а аз ще се обадя по телефона да попитам случило ли се е нещо.
Кен хукна надолу към библиотеката, вземайки по две стъпала наведнъж. Поиска да го свържат с жилището на доктор Уестфийлд, но никой не отговаряше. Момичето от централата каза, че Леандър е бил повикан в болницата, защото имало стрелба и ранените трябвало да бъдат лекувани. Кен веднага се свърза с болницата. Сестрата, която се обади, първоначално рязко отказа да повика Лий.
— Не ме интересува какво прави докторът — моето обаждане е по-важно. Съобщете му, че животът на жена му е в опасност.
Само след половин минута чу възбудения глас на Леандър:
— Къде е Блеър?
— Нямам представа. Хюстън лежи горе и трепери с цялото си тяло. Леглото почти се разпада под нея, а тя е студена като лед. Непрекъснато повтаря, че сестра й е в опасност. Нищо повече не знам, но реших, че веднага трябва да ти съобщя. Когато французойката отвлече Блеър, Хюстън не прояви признаци на вълнение. Възможно е този път опасността да е действителна.