— Шерифът вече е уведомен и тръгна да гони Льо Голт и жената. Само че в нищо не може да ги обвини, защото този път женичката ви ще свърши мръсната работа.
Леандър се приведе напред.
— Кажете ми всичко, което знаете — веднага!
— Нямам нищо общо с тази работа. Продавам на хората уиски и бира, но не ме интересува с какво се занимават. Добре де, добре — не се вълнувайте толкова. Ще ви кажа всичко, което искате да узнаете. Значи онзи Льо Голт нае стая при мен и скри в нея една жена. Не я познавам. Видях я само веднъж. Говори странно. Сигурно е чужденка.
— Французойка? — попита Лий.
— Вероятно. И е доста красива.
— Значи Льо Голт и тази французойка са забъркани в нещо — проговори замислено Лий. — Какво друго знаете?
— На минаване чух разговора им: трябвало да изнесат нещо от града и търсеха човек, който да не събуди подозрението на полицията. Често си говореха за това.
Леандър се обърна и удари с юмрук по дървената стена. Болката от удара го облекчи.
— Значи са намерили някой достатъчно глупав да им повярва. Къде отидоха двамата и какво искаха да измъкнат от града?
— Нямам представа. Смятам, че Льо Голт ще си признае пред вас. Той е в някоя от съседните кръчми. Изгоних го, защото не търпя жени в кръчмата си. Те създават само ядове.
Без да каже повече нито дума, Лий хукна навън и претърси три кръчми, преди да открие Льо Голт в четвъртата. Дори не си даде труд да го заговори, а сграбчи мъжа за ризата и го издърпа от стола му.
— Ще дойдете ли доброволно, или трябва първо да ви избия няколко зъба?
Картите паднаха от ръцете на играча и той е усилие запази равновесие. Кимна кратко на Лий, който с няколко силни тласъка го подкара към вратата. Никой не посмя да ги последва на улицата. Хората или не се интересуваха от спора им, или предпочитаха да не се замесват в разправията с известния доктор Уестфийлд.
Лий беше побеснял от ярост и едва говореше.
— Къде е тя?
— Вече е късно. Трябваше да дойдете преди няколко часа.
Лий го сграбчи отново за ризата и го запрати срещу задната стена на кръчмата.
— Не съм убивал никога. Заклел съм се да спасявам човешкия живот, но, уверявам ви, Льо Голт, днес без всякакви угризения ще наруша клетвата си и ще ви извия мръсния врат, ако веднага не отговорите на въпроса ми.
— Междувременно жена ви е попаднала в ръцете на шерифа. Сигурно са я прибрали в килията. Откраднала е облигации на стойност един милион долара.
Лий беше дотолкова смаян от разкритието, че пусна ризата на играча и отстъпи крачка назад.
— Къде? Как? — пошепна едва чуто той.
— Нали ви казах, че ще си платите, задето ме напъхахте в затвора преди години. Жена ви беше лесна плячка. Смята, че ви спасява живота, а вместо това изнася от града откраднатите облигации. Шерифът е уведомен за деянието й и е по петите й. Най-вероятно вече я е заловил. Надявам се, че ще ви бъде приятно да я гледате зад решетките.
Лий вдигна ръка да го удари, но Льо Голт подигравателно се изсмя:
— На ваше място не бих посягал. Пистолетът ми е насочен право в корема ви. По-добре се успокойте и вървете да потърсите жена си в затвора, както подобава на примерен съпруг. Сигурен съм, че това ще е първото от многото предстоящи посещения.
Лий не искаше да губи повее време. Тръгна заднешком към изхода на уличката, без да го изпуска от очи. После хукна към мястото, където послушно го очакваше конят му, но по пътя му хрумна нещо друго и набързо отмъква един черен жребец, завързан пред кръчмата. Метна се на седлото и препусна като луд в югозападна посока. Единственото място, където можеха да бъдат депозирани облигации на стойност един милион долара, беше гарата.
Изкачи се на билото и забеляза на лунната светлина вдясно от себе си карета, а вляво група ездачи, вероятно шерифът и помощниците му.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Лий заби шпори в слабините на коня, изкрещя като луд, изпразни пистолета си, измъкна пушката от калъфа на седлото и даде няколко изстрела във въздуха, за да отклони вниманието на ездачите от жена си и да го привлече към себе си. И успя.
Когато няколко „заблудени“ куршума вдигнаха прах пред групата ездачи, мъжете спряха и се опитаха да укротят разбунтувалите се коне. Така Лий спечели няколко минути и успя да стигне пръв при жена си.
Въпреки това всички се озоваха почти едновременно при кабриолета й. Лий хвърли поглед към сериозното лице на шерифа и веднага разбра, че Льо Голт е казал истината — отрядът беше тръгнал да се увери, че една от близначките Чандлър е участвала в ограбване на банков сейф.