Лий стоеше като вкаменен — нито се раздвижи, нито отвори устните си.
Доктор Леандър Уестфийлд явно е много разглезен мъж, профуча като светкавица през главата на Блеър. Може ли да се реагира така бурно, когато годеницата ти е отказала една-единствена целувка. Затова, когато устните му останаха затворени, тя го възприе като предизвикателство — също като първите два семестъра в университета.
Блеър се надигна на пръсти и се опита да прояви малко по-гореща страст към този каменен човек. Но не беше подготвена за реакцията му. Нищо от онова, което беше преживяла досега в живота си, не беше достатъчно да я подготви за подобна бурна проява на желание.
Той взе главата й между двете си ръце, вдигна я нагоре и така страстно притисна устните си в нейните, че дъхът й пресекна. Блеър реагира със същата буйност. Тялото й се устреми към неговото и тя се вкопчи още по-здраво в раменете му, когато той промуши коляното си между краката й и езика си между устните й.
— Пардон! — чу се смях зад гърба й, но минаха няколко секунди, преди Лий да се отдели от нея.
Блеър стоеше със затворени очи и се радваше, че може да се облегне на файтона, защото коленете й бяха омекнали. Смътно осъзнаваше, че комарджията безсрамно се хили насреща й, докато разговаря с Лий, но това съвсем не я вълнуваше. Вероятно доброто име на Хюстън тази вечер беше опропастено завинаги, ала в този миг не я интересуваше дори съдбата на сестра й.
— Готова ли си? — Гласът на Лий прозвуча тихо в ушите й, когато картоиграчът най-сетне се отдалечи. Усещаше топлината на тялото му през тънката си рокля.
— За какво? — промърмори тя и се опита да отвори очи.
— Хюстън, не е нужно да ходим на този прием — промълви Лий.
Блеър се изправи и отново си припомни коя е, къде е и че трябва да прекара вечерта с годеника на сестра си.
— Разбира се, че трябва да отидем на приема — пошепна тя, избягна погледа му и се опита да пренебрегне факта, че ръцете му останаха на бедрата й доста по-дълго, отколкото беше необходимо, за да я качи във файтона.
Щом се настани на седалката, тя упорито се загледа право пред себе си. Значи затова го обича Хюстън, помисли си тя. А аз се боях, че в любовта между двамата липсва страст!
Тя хвърли бегъл поглед към него и когато Лий обърна лице към нея, видя, че очите му са пълни с живот — и гладни. Усмихна се едва-едва и се постара да мисли за Алън. О, Алън!
Удаде й се да се овладее поне до известна степен, макар че все още беше твърде развълнувана и не обърна внимание на пътя, когато Лий внезапно спря коня пред музикалния павилион в средата на парка Фентън и й подаде ръка на слезе от файтона.
— Защо спряхме тук?
— Все още усещам миризмата на карбол в устата си и помислих, че свежият въздух ще ми помогне да се отърва от нея.
Когато я свали от файтона, той се усмихна и Блеър бързо обърна глава настрана, защото едва устоя на изкушението да го целуне.
— Ти наистина спаси онова момиче — промърмори тя.
— Вече ми го каза — отговори той и я пусна, за да извади от джоба на жакета си пура и да я запали. — Защо дойде с мен тази вечер? Никога досега не си го правила.
Дъхът й спря. Бързо трябваше да измисли някакъв отговор.
— Мисля, че следобедът е виновен. Стори ми се, че много те ядосах.
Надяваше се, че обяснението ще го задоволи. Лий наклони глава встрани и се вгледа в нея през дима на пурата си.
— Но по-рано дори това не ти правеше особено впечатление.
Господи, в каква каша се беше забъркала! Защо Хюстън не я беше предупредила за непрекъснато възникващите проблеми?
— Естествено, че ме вълнуваше — каза тя, с ръка на парапета на павилиона и обърнато настрани лице. — Тревожа се, когато се нервираш заради мен. Не искам да се скараме пак.
Той мълча толкова дълго, че тя се принуди да обърне лице към него. Видя, че е впил в нея същите гладни очи, както по-рано във файтона.
— Лий объркваш ме. Не е ли по-добре да продължим пътя си?
По дяволите, Хюстън, помисли си тя. За кой ли път ме накара да сторя нещо, което непременно ще ми създаде трудности. Надявам се, че поне посещението на онази чудовищна къща си е струвало жертвата…
Лий бавно протегна ръка към рамото й. Тя се отдръпна назад, докато усети с гърба си парапета на павилиона. Но той захвърли пурата и направи крачка към нея.
Блеър направи опит да се усмихне, вдигна полите си и изтича по стълбите към павилиона.