Думите му само още повече влошиха нещата. Мъжът, когото Блеър обичаше, не беше този, с когото току-що се беше любила, а мъжът, за когото трябваше да се омъжи, не беше този, който беше отнел девствеността й.
Тя се изправи.
— Моля те, отведи ме у дома — прошепна Блеър и Лий се подчини на желанието й.
ГЛАВА ШЕСТА
— Добро утро — поздрави Леандър с непривичен за него ликуващ глас. Баща му и сестра му Нина, които вече седяха на масата за закуска, изненадано вдигнаха глави.
Нина беше двадесет и една годишна и много красива. Тя тъкмо беше вдигнала към устните си чашката с кафе, но бързо я остави и каза:
— Значи вярно било онова, което узнах рано-рано тази сутрин.
Лий пристъпи към бюфета и напълни чинията си с бъркани яйца и шунка.
— Не бях дори облечена, когато ми позвъни Сара Оукли и ми разказа, че снощи на приема ти нито за миг не си откъсвал очи от Хюстън, а и ръце също. Каза, че никога не сте изглеждали толкова влюбени.
— Наистина ли? — усмихна се Лий. — Какво толкова странно има в това? В края на краищата аз отдавна съм годеник на младата дама.
— Но по едно време ми се струваше, че предпочиташ да избягаш от нея, отколкото да я поглъщаш с очи.
Лий изгледа с обич сестра си.
— Като пораснеш, сестричке, ти сигурно също ще откриеш тайната, която кара птиците да се заливат в песни. — Той остави чинията си на масата, приведе се напред и я целуна по челото.
Нина едва не се задави с кафето си.
— Видя ли го? — обърна се тя към баща си. — Брат ми е полудял или в края на краищата наистина се е влюбил в годеницата си.
Рийд се облегна на стола си и внимателно се загледа в сина си, докато той вдигна очи от чинията си и му смигна. Тогава разбра, че най-лошите му опасения се потвърждават.
— Ти наистина отлично познаваш жените, татенце — ухили се Лий.
— Не мисля, че бих желала да узная какво ви забавлява толкова — каза сковано Нина, когато баща й избухна в смях. — Най-добре е да се обадя на Хюстън и да й изкажа съболезнования.
Когато тя стана и тръгна към стаята си, Лий извика подире й с пълна уста:
— Предай й, че ще ида да я взема в единадесет часа с пълна кошница за пикник!
Рийд остана на масата, запали лулата си — обикновено никога не пушеше преди обяд — и продължи да наблюдава сина си. Леандър винаги се хранеше бавно и методично, а днес гълташе закуската си, сякаш е заплашен от гладна смърт. Мислите му се рееха някъде много далеч в света на щастието и крояха планове за бъдещето.
— Не ме напуска мисълта да построя женска болница — заговори Лий, докато с удоволствие захапваше дебела филия бял хляб. — Всъщност Хюстън отново ме върна към тази идея. Вероятно е време да се заема по-основно с плановете за строителството, или по-добре да купя стария склад в края на Арчър авеню. Това е една солидна каменна постройка и ако вложа малкото пари за преустройството й, ще стане точно както си го представям.
— Хюстън ти е припомнила тази идея?
— Всъщност не е точно така. Но импулсът дойде от нея. Крайно време е да вървя в болницата, а после ще се видя с Хюстън. За вечеря непременно ще бъда тук. — Леандър грабна една ябълка от бюфета, но на прага отново спря и се обърна към баща си: — Благодаря ти, татко — промълви той, сякаш беше още дете. И наистина, днес той много напомняше на Рийд онова безгрижно момче, което беше, преди да помисли да се жени.
Цяла сутрин в болницата Лий весело си тананикаше, докато зарази с веселостта си целия персонал. Скоро всички — и лекари, и санитари — ведро се усмихваха и никой не се оплакваше от тежката и изморителна работа. Най-много спечели от това младата проститутка, която предната вечер искаше да се самоубие. Лий многократно й повтори колко е хубав животът, назначи я на работа в женската клиника и обеща, че ще се грижи за нея винаги, когато има нужда.
Десет минути преди единадесет той скочи във файтона си и препусна към дома на мис Емили Тийстъб, за да вземе кошницата за пикник, която беше поръчал да приготвят.
— Значи, вярно е — посрещна го мис Емили и толкова широко се усмихна, че розово-бялото й лице се нагъна на хиляди бръчици като хартиена салфетка. — Нина цяла сутрин говори за болния си от любов брат.
— Сестра ми дрънка прекалено много — изръмжа Лий, но скоро усмивка озари лицето му. — Няма нищо необикновено в това, че съм щастлив, защото се женя за най-красивата жена на света. Но време е да вървя! — И той със смях изскочи от магазина.