Обаче устните й останаха студени и здраво затворени. В началото Лий все още се забавляваше от усилията й непременно да му докаже, че умее да се владее, но когато целувката продължи, без Хюстън да реагира, той отдръпна устните си и гневно изръмжа:
— Прекаляваш с тая игра! Не можеш в един миг да гориш от страст и веднага след това да се правиш на недостъпна. Какво си ти — две жени в едно лице?
Нещо в очите на Хюстън го накара да млъкне. Макар че мисълта му се стори абсурдна, той отстъпи крачка назад.
— Това е невъзможно, нали? Кажи ми, че се лъжа! Че в едно тяло не могат да живеят две различни души!
Хюстън само загрижено го изгледа.
Лий се отдръпна от нея и тежко се отпусна на един скален блок.
— Ти снощи си се сменила със сестра си? — прошепна тихо той. — Аз съм прекарал вечерта с Блеър, не с теб?
— Да — промълви едва чуто Хюстън.
— Трябваше да го забележа. Още в началото, когато ме повикаха при самоубийцата и тя се справи отлично със случая. После пък не позна къщата, която съм купил за нея… за теб. Мисля, че изобщо не исках да го зная. В мига, в който ми каза, че желае да ме придружи и ако е възможно да ми помогне в лечението, аз така глупашки се зарадвах, че забравих дори да се изненадам. Трябваше да се сетя поне когато я целунах…
Той пое дълбоко въздух.
— Вървете по дяволите и двете! Сигурно ви е доставило огромно удоволствие да ме направите на глупак!
— Лий — прошепна умолително Хюстън и сложи ръка на рамото му.
Той се обърна и вбесено я изгледа.
— По-добре е сега да млъкнеш. Не знам какво ви е накарало да ми погодите този мръсен, подъл номер. Но те уверявам, че не мога да проявя разбиране към подобни хитрини. След като ти и сестра ти сте се забавлявали добре за моя сметка, трябва да помисля какви последствия ще има за мен тази съдбоносна вечер.
Той направо я набута във файтона, изплющя с камшика по гърба на коня и препусна като луд обратно към града. Пред Вила Чандлър дори не слезе от капрата и Хюстън трябваше да се оправя сама с трите си ката фусти. На верандата вече я очакваше Блеър с подуто от плач лице. Леандър я изгледа с гняв, дори с омраза, после отново изплющя с камшика и изчезна от очите им.
Спря пред бащиния си дом само колкото да замени файтона с оседлания червеникав жребец, който подкара в див галоп право към планините. Не знаеше къде отива — стремеше се само да избяга по-далеч от града, за да може да размисли.
Изкачи се доста високо с коня си, а когато пътят стана много стръмен, слезе от седлото и го поведе направо през камънаци, клисури, кактуси и трънаци. След като най-после стигнаха билото, Лий измъкна пушката от чантата на седлото, опря приклада в бедрото си и изпразни целия магазин във въздуха. Когато околните птици отлетяха с писък, Лий изкрещя с все сила, за да се освободи поне малко от гнева и разочарованието си:
— Проклета да си, Блеър Чандлър, в ада да идеш дано!
Слънцето тъкмо залязваше, когато Рийд Уестфийлд влезе в библиотеката. Понечи да запали лампата и видя огънчето на тънката пура, която пушеше синът му.
— Лий? — обади се той и щракна бутона. — Звъняха от болницата. Търсят се из целия град.
Леандър дори не вдигна очи.
— Е, и намериха ли някого?
— Да — отговори остро Рийд и изпитателно изгледа сина си. — Къде изчезна мъжът, който тази сутрин излетя от къщи? Да не би Хюстън да се разкайва за случилото се през нощта? Това е често явление при жените, майка ти…
Леандър изгледа баща си с мътни очи.
— Спести ми допълнителните съвети как да се отнасям с жените. Мисля, че не мога да ги понеса.
— Разкажи ми какво се случи — помоли тихо Рийд и седна срещу него.
Лий изтърси пепелта от пурата си.
— Струва ми се, че всеки момент адът ще се разтвори, ако трябва да използвам този красив израз. Снощи… — Той спря и пое дълбоко дъх. — Снощи близначките Чандлър намислили да се пошегуват с мен. Решили, че е великолепен номер да си разменят местата и да изпробват дали този беден глупак Леандър ще се хване на въдицата. Е, и аз се хванах.
Той изгаси пурата си в пепелника, стана и отиде до прозореца.
— Измамиха ме, и то не защото Блеър беше безупречна в ролята на сестра си. Всъщност тя не направи нищо друго, освен да облече роклята на Хюстън. После се държа като Блеър. Помогна ми да излекувам една пациентка, без да става нужда да й давам указания. Поиска да узнае защо съм станал лекар, а Хюстън въобще не се интересуваше от това. Разпита ме за плановете ми и какво очаквам от бъдещето. С други думи — държа се като съвършената жена, за която мечтае всеки мъж.
Той се обърна и впи очи в баща си.
— После се прояви и като съвършена любовница. Струва ми се, че суетността на мъжа изисква да бъде с жена, която не може да му устои. Мъжът се ласкае от мисълта, че може да я убеди да стори всичко, което той поиска. Досега всички жени се интересуваха предимно от банковата ми сметка. Имаше и такива, които не ми обръщаха внимание, защото ме смятаха за някакъв си дребен, незначителен лекар с незавършено образование, но когато една от тях чу, че майка ми е с моминско име Кавендиш, очите й заблестяха от възбуда. Но Блеър не е като тях. Тя се държа…