Блеър я изслуша с широко отворени очи. Хюстън винаги знаеше какво иска и се изразяваше като възрастна.
— Той е точно този тип мъже, които обичам. Спокоен, интелигентен, много красив и желае да стане лекар. Междувременно ще науча всичко, което трябва да знае съпругата на лекаря.
Ако можеше, в този миг Блеър би разтворила очите си още по-широко.
— Попита ли те дали искаш да се омъжиш за него? — прошепна тя.
— Не — отговори й Хюстън и свали от ръцете си безукорно белите ръкавици. Когато Блеър носеше такива неща, по тях най-много след половин час се появяваха черни петна.
— Младите мъже като Леандър все още не мислят за женитба, но ние, жените трябва да се замислим отрано. Аз вече реших. Ще се омъжа за Леандър Уестфийлд, щом той завърши медицинското си образование. Естествено първо трябва да получа съгласието ти. Не мога да се омъжа за него, ако ти не го харесваш.
Блеър се почувства поласкана, че получава подобни пълномощия от Хюстън, и напълно сериозно се зае да ги осъществи. Беше много разочарована, когато се запозна с Леандър и установи, че той изобщо не е мъж, а едно високо, стройно, красиво момче, което говореше твърде рядко. Блеър обичаше момчета, които тичаха с нея по поляните, хвърляха камъни и я учеха да свири с два пръста. След няколко незадоволителни беседи с Леандър постепенно й стана ясно какво харесват хората в това момче, особено след случая с Джими Самърс, който падна от едно дърво и си счупи крака. Никое от момчетата не знаеше какво да направи, всички стояха и гледаха как той се превива от болки. Но Лий веднага взе нещата в свои ръце и изпрати едно момче при лекаря, а друго при мисис Самърс. Блеър го наблюдаваше с възхищение, а когато се обърна към сестра си, Хюстън само леко кимна с глава сякаш за да потвърди окончателно, че е решена да стане мисис Леандър Уестфийлд.
Блеър беше готова да признае, че Леандър има и някои добри качества, но тя така и не успя да го обикне. Намираше го твърде самоуверен, твърде вглъбен в себе си… твърде съвършен. Естествено тя никога не каза на Хюстън истинското си мнение за избраника й. Надяваше се, че с годините той ще се промени и ще стане поне малко по-човечен. Но и тази надежда не се изпълни.
Преди няколко дни Лий беше дошъл да вземе Хюстън за чай. И тъй като Оупъл беше отишла в града, а мистър Гейтс — в своята пивоварна, Блеър имаше случай да поговори насаме с него, докато Хюстън се преобличаше. Щеше да мине цяла вечност, докато я пристегнат в сложните творения от коприна и дантели, които носеше винаги.
Блеър сметна, че щом двамата са лекари, ще имат достатъчно теми за разговор и това ще бъде база за по-добри отношения помежду им.
— Следващият месец започвам работа като стажантка в болницата „Свети Йосиф“ във Филаделфия — започна тя, след като зае място срещу него в предния салон. — Казват, че болницата е превъзходна.
Леандър само я изгледа с оня пронизващ поглед, който беше характерен за него още в момчешките му години. Беше й невъзможно да разбере какво става в главата му.
— Питам се, дали има начин да те придружа някой път при визитациите ти в болницата на Чандлър — продължи тя. — Може би ще ми дадеш някои добри съвети, които ще ми бъдат от полза в лекарската практика.
Мина твърде дълго време, преди Лий да отговори:
— Не вярвам, че ще мога да го осъществя.
— Мислех, че между двама лекари…
— Не съм сигурен, че управителният съвет на болницата ще признае една жена за пълноценен лекар. Бих могъл да те взема със себе си в женската болница.
В университета я бяха предупредили, че подобни отговори са нещо обичайно.
— Може би ще се изненадаш, но аз ще продължа образованието си в областта на хирургията и ще специализирам женски болести. Не всички жени-лекари искат да станат само по-добри акушерки.
Леандър вдигна вежди и я изгледа от глава до пети по толкова безсрамен начин, че Блеър се запита, дали всички мъже в Чандлър смятат жените за идиотки, които е най-добре да бъдат затворени в къщи.
Въпреки това не й се искаше да скъса окончателно с него. Все пак двамата бяха вече възрастни хора и трябваше да забравят детските глупости. Щом той беше мъжът, избран от Хюстън за неин съпруг, нека си го вземе — тя, Блеър, нямаше да живее с него.
Но след още няколко дни, когато прекара повече време със сестра си, съмненията й, че този брак е подходящ за двамата, отново се усилиха, защото в компанията на Лий Хюстън се държеше още по-скромно от обикновено. Двамата рядко разменяха по някоя дума помежду си. Немислимо беше да ги видиш да хихикат, събрали глави, както често правят влюбените двойки. Ние с Алън се държим съвсем другояче, мислеше Блеър.