А тази вечер, докато седяха на масата, положението като че ли още повече се изостри. Блеър се беше наситила на непрекъснатите укори на втория си баща и не желаеше повече да приема мълчаливо тираничната атмосфера, която разрушаваше живота на сестра й. Когато Гейтс за кой ли път се опита да я укори в нещо, тя избухна и му изкрещя, че е достатъчно, дето е съсипал живота на сестра й — тя, Блеър, няма да му позволи подобно нещо.
Още в същия миг младата жена съжали за думите си и поиска да се извини, но точно тогава в столовата влезе Негово кралско величество Леандър Уестфийлд и всички обърнаха очи към него, сякаш някоя високопоставена личност ги удостояваше с присъствието си. Блеър си представи много ясно как сестра й ще пожертва невинността си за този студен, безчувствен мъж. А когато Леандър нарече Хюстън своя годеница с тон на истински собственик, Блеър не можа да издържи. Очите й се напълниха със сълзи, тя скочи и избяга от стаята.
Нямаше понятие колко време е плакала, когато в стаята влезе майка й, прегърна я и я залюля като малко дете.
— Кажи ми какво те мъчи — пошепна Оупъл и поглади дъщеря си по косите: — Иска ти се да се върнеш в къщи, нали? Зная, че мистър Гейтс се постара да направи пребиваването ти тук не особено приятно, но той има най-добри намерения. Иска да си имаш дом и деца и се страхува, че щом станеш лекарка, никой мъж няма да те вземе. Не е нужно да оставаш дълго при нас, ако желаеш да се върнеш при Фло и Хенри и да започнеш работа в болницата.
Думите на майка й доведоха до нов поток сълзи.
— Не става въпрос за мен — изхълца Блеър. — Аз мога по всяко време да напусна тази къща, но не и Хюстън. Тя е в толкова лошо положение, а вината за това е моя и само моя. Отидох си и я оставих в ръцете на този ужасен мъж. Сега е толкова нещастна!
— Блеър — заговори твърдо Оупъл, — мистър Гейтс е мой съпруг и какъвто и да е той, аз го уважавам и не мога да допусна да говориш така за него.
Блеър вдигна към майка си мокрите си от сълзи очи.
— Но аз не говоря за съпруга ти. Имам предвид Леандър. Хюстън е изцяло в негова власт.
— Лий? — попита слисано Оупъл. — Но Леандър е великолепно момче! Знаеш ли, че всички млади дами на Чандлър биха дали живота си, за да танцуват поне веднъж с него? А нашата Хюстън ще се омъжи за него. Надявам се, че твоята тревога не е сериозна. Защо смяташ, че Хюстън не бива да се омъжи за Лий?
Блеър се освободи от прегръдката на майка си.
— Аз винаги съм била единствената в това семейство, която го вижда такъв, какъвто е в действителност! Наблюдавала ли си поне веднъж как се държи Хюстън, когато е с него? Тя се превръща в парче лед! Седи, сякаш се страхува от целия свят и най-вече от Лий. По-рано обичаше да се смее и да се забавлява, сега дори не се усмихва. О, мамо, в този миг ми се иска никога да не бях излизала от къщи! Ако си бях останала тук, щях да направя всичко, за да предотвратя този годеж.
Блеър отново изтича при майка си и скри лице в скута й. Оупъл се усмихна и трогнато се вгледа в дъщеря си.
— Не, не биваше да оставаш тук — отговори меко тя. — Иначе щеше да станеш като Хюстън, която вярва, че единственият смисъл в живота на жената е да създаде дом за мъжа, когото обича. Тогава светът щеше да загуби една чудесна лекарка. — И тя леко повдигна лицето на Блеър към своето. — Та ние въобще не знаем как се държат един с друг Лий и Хюстън, когато никой не ги наблюдава. Никой не знае какъв е частният живот на човека до него. Предполагам, че ти също имаш своите тайни.
Блеър веднага помисли за Алън и страните й поруменяха. Но сега не беше моментът да заговори за него. След няколко дни той щеше да дойде тук и тогава може би щеше да има до себе си човек, който да я подкрепи.
— Нали ги виждам — продължи упорито Блеър. — Не разговарят, не се докосват. Досега не съм забелязала нито един влюбен поглед! — Тя скочи. — И ако искам да съм честна, аз никога не съм могла да понасям този надут, високомерен и толкова обичан в града мистър Леандър Уестфийлд. Той е един от ония разглезени богаташки синове, които получават всичко на сребърна табла. Разочарование, лишения, напрегнат труд — това за него са само понятия и никога не е чувал думичката „не“. Докато следвах, съседното висше медицинско училище за мъже разреши на петте най-добри студентки от моя колеж да посетят някои курсове. Всички господа се държаха много учтиво с нас, но щом започнахме да получаваме по-добри оценки на изпитите от тях — веднага ни поканиха да се откажем от курсовете още преди края на семестъра. Леандър много ми напомня за ония млади пуяци, които не можаха да понесат конкуренцията от страна на жени.