Леандър помълча известно време и продължи да яде хляба си, загледан към гората. Не му се искаше да усложнява ситуацията с нова лъжа.
— Не мога да ти кажа — отговори най-после той.
— Не искаш да ми кажеш. — Тя се обърна и тръгна обратно към хижата.
Лий я хвана за ръката.
— Не мога да ти кажа. — Лицето му издаваше нарастващо нетърпение. — По дяволите, Блеър! Не съм направил нищо, с което да заслужа недоверието ти. Не съм бил с друга жена. О, Господи, та аз едва се справям с едната, а какво ли бих правил с втората! Не можеш ли да проумееш, че става нещо наистина важно — въпросът беше на живот и смърт, — което ме принуди да те оставя сама в сватбената нощ! Защо, за Бога, ми нямаш доверие? Защо вярваш на баща ми, който те излъга заради мен, и на оная пачавра в хижата, която се изхранва от грабежи и убийства? — Той пусна ръката й. — Добре, върви вътре и продължавай да слушаш приказките й. Тя точно това иска да постигне. Как ли ще се радва, ако ние взаимно си издерем очите. Ще й бъде много по-лесно да избяга от един пазач вместо от двама. Ако продължава да дрънка и ти продължаваш да й вярваш, ще минат само няколко часа и ще й помогнеш да избяга, само и само да ме разделиш от нея.
Блеър внезапно усети слабост в коленете и се отпусна на тревата.
— Не знам какво да мисля — проплака тя. — Онази жена знае толкова неща за теб. Пък и аз нямам право да изисквам от теб вярност. Ти не си искал да се жениш за мен. Само честолюбието те принуди да спечелиш състезанието.
Леандър я хвана за раменете и я изправи на крака.
— Връщай се в хижата — изхриптя той през стиснатите си зъби и ядно й обърна гръб.
Блеър беше напълно смутена. Тръгна обратно с наведена глава. Веднъж леля й Фло се беше оплакала на съпруга си, че момичето знае толкова малко за действителния живот.
— Ако някой мъж й каже, че е сломила сърцето му, нашата Блеър ще тръгне да се рови в учебниците, за да разбере не би ли могла да го зашие отново. В живота има много повече неща от медицината.
Блеър спря насред път и безпомощно се обърна към Лий:
— Никога ли не си бил във Флоренция? — попита тихо тя, но сред тези скали въпросът й прозвуча ясно и отчетливо.
Мина доста време, преди Лий да се обърне към нея.
— Никога — отговори той, но лицето му издаваше горчивина.
Блеър предпазливо запристъпва към него.
— Всъщност тя не е твой тип, нали? Искам да кажа, много е мършава и си няма нищо нито горе, нито долу…
— Съвсем нищичко. — Нито едно мускулче не трепваше по лицето му, докато я наблюдаваше как се приближава.
— И не би могла да различи херния от изсипване на пъпа?
Лий продължаваше да чака неподвижно.
— Нямаше да се правя на глупак пред целия град, ако обичах друга жена — проговори тихо той.
— Не, вероятно не.
Тъй като едната му ръка стискаше пушката, той протегна насреща й другата и Блеър се сгуши на гърдите му. Сърцето му лудо биеше.
— Дължиш ми първата брачна нощ — прошепна Блеър.
Внезапно Лий сграбчи косите й, отметна главата й назад и страстно я зацелува, търсейки езика й със своя.
Но когато Блеър се притисна до него и мушна коляно между краката му, той я пусна и нежно я отдалечи от себе си.
— Върви в хижата — нареди той с дълбок дрезгав глас. — Аз ще пазя тук. Трябва да мисля за много неща, а не мога, когато си до мен.
Блеър с неохота се отдели от него.
— Блеър — продължи Лий когато телата им вече не се докосваха, — току-що ми хрумна нещо, но още не съм го премислил докрай. — Той посочи с глава към хижата. — Не бива да я оставиш да забележи, че си разбрала всичко. Прави се, че вярваш на лъжите й. Мисля, че гневът ти ще ни бъде от полза.
— Може и да си прав — промърмори Блеър и тръгна към хижата.
Ревността беше ново чувство за нея. Никога досега не беше преживявала подобно нещо. Седеше в мръсната къщурка и слушаше историята на една голяма страст, която съчиняваше Франсоаз. Много й се искаше да вярва на Лий, но част от съзнанието й допускаше, че тази жена говори истината. Блеър седна на ръцете си, иначе щеше да скочи и да я стисне за гърлото. Опита се с всичките си сили да мисли за нещо друго, докато Франсоаз говореше ли, говореше.
След известно време успя да се овладее и започна да възприема чутото с разума си. Веднага забеляза, че жената се изразява доста неопределено.
— А твоята сестра — казваше тъкмо тя, — как й беше името?
— Шарлът Хюстън — промърмори с отсъстващо изражение Блеър. Тя тъкмо се опитваше да си представи къде би могъл да отиде Лий през сватбената си нощ, щом не е бил при друга жена.
— Да, Шарлът — продължи Франсоаз. — Колко месеци трябваш да се боря с Шарлът за него, но най-после тя се омъжи за оня Тагърт. Изглежда, Лий се почувства задължен…