— Щях да бъда милионер, ако ми даваха по един долар за всяка дума на тази тема.
— Милионер като него — промърмори Блеър и изгледа къщата на хълма, която се възвисяваше над града. — Ако питат мен, нека си запази и милионите, и динозавърската къща.
— Както чувам, за втори път сме на едно мнение — промълви Лий, преструвайки се на учуден. — Да не би това да се превръща в навик?
— Не вярвам — отговори остро Блеър. Но в сърцето й пропълзяха съмнения. Нима беше подценила качествата на този мъж?
Но само след двадесет минути загрижеността за съдбата на сестра й стана по-силна откогато и да било. Сбогува се с двамата в розовата градина на майка си, но след малко се сети, че е забравила медицинското списание във файтона. Затова се върна в градината да повика Лий, преди да си е тръгнал, и неволно стана свидетел на драматична сцена между двамата годеници.
Когато Леандър протегна ръка да прогони една пчела, която бръмчеше около лицето на Хюстън, тя потръпна от отвращение и се сви като опарена. Макар че Блеър наблюдаваше сцената отдалеч, реакцията на Хюстън беше повече от ясна: сестра й се страхуваше от физически контакт с годеника си.
— Не се бой — чу тя смъртно обидения глас на Леандър. — Няма да те докосна.
— Това ще се промени — промълви умолително Хюстън. — Почакай до сватбата. Сигурна съм, че ще бъде различно.
Без да й отговори, Леандър изтича покрай Блеър, скочи във файтона си и препусна към къщи.
Леандър влезе стремително в бащиния си дом, тръшна след себе си вратата, така че тя издрънча, хукна нагоре по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж, и зави наляво в коридора, който водеше към стаята му. Скоро щеше да я напусне, за да се ожени за Хюстън и да заживее с нея в къщата, която беше купил.
Едва не се сблъска с баща си, но дори не спря да се извини.
Рийд Уестфийлд се притисна до стената, за да направи път на сина си, видя зачервеното му от гняв лице и го последва. Застана в рамката на вратата и го загледа как безредно нахвърля дрехите си в една пътна чанта.
Рийд внимателно наблюдаваше сина си. Външно погледнато, двамата нямаха почти нищо общо: Рийд беше нисък, набит, с лице на булдог. Но в същността си бяха еднакви. Трябваше да станат доста неща, преди някой от Уестфийлдови да загуби самообладание.
— Какво става, момчето ми? Да нямаш тежък случай в клиниката? — попита Рийд, продължавайки да наблюдава сина си, който в сляпата си ярост беше разхвърлял дрехите си по цялото легло.
— Не! — изфуча през стиснатите си зъби Леандър. — Тия жени ме подлудяват!
Рийд се опита да прикрие усмивката си, като се закашля. В адвокатската си кантора се беше научил никога да не допуска по лицето му да проличи истинското му мнение за клиентите.
— С Хюстън ли се скарахте?
С пламтящо от гняв лице Леандър се извърна към баща си.
— Никога не съм се карал с Хюстън, не сме спорили, нито сме имали различни мнения по каквито и да били въпроси. Хюстън е абсолютно безупречна — съвършената съпруга.
— Аха, значи те е ядосала сестра й. Някой спомена, че днес доста ти е ходила по нервите. Но не се безпокой — няма да живееш с нея!
За момент Лий спря да прибира дрехите си.
— Блеър? Но какво общо има тя? Откакто съм сгоден, с никоя жена не съм се забавлявал така добре, както с нея. Хюстън е тази, която усилено ме тласка към алкохолизъм. По-точно казано, гони ме от този град.
— Я спри за момент — прекъсна го Рийд и хвана ръката му. — Преди да скочиш в някой влак и да изоставиш пациентите си на произвола на съдбата можеш поне да поговориш с мен. Затова седни и ми разкажи кое те разяри толкова.
Лий се отпусна в едно кресло, като че тежеше цял тон, и едва след доста време успя да отговори:
— Имаш ли представа, защо помолих Хюстън да стане моя жена? Сигурно съм имал някаква причина да се сгодя за нея, но междувременно май напълно съм я забравил.
Рийд седна на леглото срещу сина си.
— Остави ме да помисля, синко… Ако си спомням добре, не беше нищо друго освен чиста, силна, старомодна плътска жажда. Едва се върна у дома си след последния семестър и веднага се присъедини към стотиците млади и не толкова млади мъже, които преследваха на всяка крачка очарователната мис Хюстън Чандлър и я умоляваха да ги придружи на някоя забава. Всеки искаше да бъде близо до нея. Доколкото си спомням, ти непрекъснато хвалеше красотата й и твърдеше пред мен, че всеки мъж в Чандлър я е убеждавал да се омъжи за него. Отлично си спомням вечерта, когато й направи предложение и тя го прие. После цяла седмица тичаше из къщата, като че плуваше из облаците.
Той направи кратка пауза.