— Би могла да поработиш още над зашиването на раните — прекъсна я Лий, докато се зае с десния й крак.
— А всеки път, когато бях по-добра от някой мъж по специалността… — Очите й се разшириха. — Какво каза току-що?
— Когато бързаш, правиш бодовете твърде големи.
Блеър отвори уста, за да протестира, но веднага я затвори.
Беше сигурна, че шевовете й са безупречни, но веднага разбра, че Лий просто не иска тя да изпада в самосъжаление. Затова с усмивка вдигна очи към него:
— Ще ми покажеш ли как да ги направя по-добри?
— Ще ти покажа как всичко да стане по-добро — отговори той и така я погледна, че в сърцето й нахлу топла вълна. — Ония мъже са били глупаци — продължи той и насапуниса десния й крак. — Мъжът със самочувствие няма защо да се бои от една жена. Вярно е, че мина известно време, но ти все пак намери при мен своя дом.
— Да, намерих дом при годеника на сестра си — въздъхна Блеър.
Леандър помълча известно време, после взе лявата й ръка и сключи пръсти около нея.
— Мисля, че ако имах брат, след който тичат всички жени, а на мен не ми обръщат внимание, и аз щях да ревнувам.
— Ревност? Аз не съм… — Тази мисъл не беше й хрумвала никога досега, но може би истината беше именно в ревността й към Хюстън. — Тя олицетворяваше онова, което аз винаги съм искала да бъда. Не съм искала да ставам лекарка — аз просто трябваше да го направя. Исках да бъда като Хюстън — винаги с чисти ръце. Тя винаги имаше приятели. Имаше теб.
Без да вдига очи, Лий внимателно миеше дясната й ръка.
— Тя никога не ме е обичала.
Сякаш не го беше чула, Блеър продължи:
— Хюстън правеше всичко съвършено. Лесно печелеше приятели. Всички хора на десет мили наоколо я обичаха. Ако беше предвождала войските на Южните щати, те непременно щяха да спечелят Гражданската война. Хюстън е превъзходен организатор.
— И теб е организирала превъзходно. Сама се погрижи да ме отнемеш от нея.
— Аз — тебе? Не, това стана случайно. За всичко съм виновна аз. Хюстън няма нищо общо.
— Блеър — проговори тихо Лий, — на приема у губернатора възнамерявах да кажа на Хюстън, че развалям годежа.
— Да го развалиш? Съмнявам се, че каза подобно нещо, но сигурно не си го мислил сериозно.
Лий спря за миг да я мие.
— Та аз въобще не познавам Хюстън. Никога не съм я разбирал. Въпреки това виждам у теб неща, които са заложени и у нея. Хюстън отлично умее да крие мислите си зад проклетите си бели ръкавици. Кой знае по каква причина тя реши да се омъжи за мен още когато бяхме деца. За нея аз не бях личност, а само цел. Може би за теб медицината е същото, само че твоята цел е поставена правилно. Мисля, че Хюстън спешно се нуждаеше от претекст, за да развали годежа. Тя започваше да разбира, че от брака ни нищо няма да излезе.
— Трябваше да я видиш вечерта, когато мистър Гейтс й каза, че за теб трябва да се омъжа аз.
— А ти как би се почувствала, ако години наред си следвала медицина и някой прекрасен ден установиш, че припадаш при вида на кръвта? Или че ти прилошава от миризмата на карбол?
— Бих умряла — отговори тихо тя.
— Ето така се е чувствала Хюстън. Тя едва понасяше близостта ми. Никога не си говорехме, не се шегувахме, а когато се опитвах да я докосна, направо се вледеняваше.
— Просто не мога да си го представя — прошепна с искрен ужас Блеър.
Лий с усмивка се зае с горната част на тялото й, леко насапуниса врата и страните й.
— Вероятно инстинктивно е осъзнавала, че двамата с теб си подхождаме, затова те е изпратила на приема у губернатора.
— Но тя просто искаше да разгледа къщата на Тагърт и…
— Не ме карай да се смея! Госпожица ледената принцеса Хюстън Чандлър никога не е отстъпвала пред мъж, но щом се появи този Тагърт, бързо започна да се размразява. Помниш ли как го срещнахме в града? Той спря колата си до моята и жадно изгледа Хюстън. Тогава дори не ми хрумна, че всъщност би трябвало да ревнувам. Искам да кажа, ако бях наистина влюбен в Хюстън, както подобава на годеник. Но бях само любопитен.
— Тагърт… — промълви замислено Блеър. — Просто не мога да разбера как е могла да се влюби в този ужасен тип.
— Да, но той с готовност рискува живота си, за да ни помогне — възрази Лий. Гладките му насапунисани пръсти се придвижваха към гърдите й. — Бандата на Франки отвлече теб вместо Хюстън. Искаха откуп от петдесет хиляди долара. Тагърт донесе не само револвера си, но и исканите от тях пари.