— Какво искаше да каже шерифът с това, че си си намерил достойна партньорка? — попита тя.
Лий затвори очи и обърна лице към слънцето.
— Като дете няколко пъти имах проблеми със закона. Той така и не ми го прости.
Блеър се изправи като свещ.
— Ти?! Имал си конфликти с властта? Та ти винаги си бил пример за подражание — мечтата на всяка майка!
Той се усмихна, без да отваря очи, и отново я привлече към себе си.
— Знаеш много малко за мен. Не съм такъв, за какъвто ме смяташ.
— Разкажи ми тогава какво си сторил и защо никога не съм го узнала. Убедена съм, че на първа страница на чандлърския вестник е било написано: Нашият светец Леандър се спъна по пътя на добродетелта.
Леандър се ухили още по-широко.
— Не си узнала, защото баща ми по някакъв начин успя да прикрие постъпката ми, пък и работата стана не в Чандлър, а в Колорадо Спрингс. Какво направих тогава ли? Ами оставих се да ме ранят с два куршума.
— Стреляли са по теб? — прошепна уплашено Блеър. — Не съм видяла белези по тялото ти.
— Значи не си ме гледала достатъчно добре. Като се приближа до теб, ти веднага се нахвърляш отгоре ми.
— Но това не е вярно… — понечи да възрази Блеър и млъкна посред думите си, защото знаеше, че мъжът й е прав. — Как стана тази работа? — прибави тихо тя.
— Бях четиринадесетгодишен и с баща ми заминахме за Колорадо Спрингс. Той трябваше да разговаря с един свидетел на свой клиент. Беше се уговорил да се срещне с него в хотела край брега на реката. След обяда излязохме от хотела, когато проехтяха изстрели и някой изкрещя, че крадци нападат банката. Погледнах надолу по улицата и видях половин дузина мъже с кърпи на лицата, които се носеха право срещу нас. Без да размишлявам дълго, аз просто действах. В уличката до хотела беше оставена каруца, запрегната с четири коня и натоварена с торби фураж. Скочих на капрата и с крясъци подкарах конете право към бандитите, за да препреча пътя им.
— Тогава ли стреляха срещу теб?
— Закарах колата напреки на улицата, но нямаше как да скоча от нея. Конете щяха да избягат и да освободят пътя.
— Значи си останал на капрата и си ги задържал — промълви с възхищение Блеър.
— Останах горе, докато шерифът настигна грабителите.
— И какво стана после?
— Баща ми ме смъкна от каруцата и ме отнесе при лекаря, който извади единия куршум — другият просто беше пробил ръката ми. Накара ме да пия от една бутилка, докато се напия, и, кълна ти се, махмурлукът беше много по-страшен от дупките в тялото ми.
— Но благодарение на теб крадците са били заловени!
— И прекараха доста време в затвора. Междувременно излязоха на свобода. Ти даже се запозна с един от тях.
— Аз? Кога?
— Вечерта, когато отивахме на приема у губернатора. Спомняш ли си самоубийцата от Ривър стрийт? А мъжа, който ни чакаше отвън при файтона? Не мисля, че ти хареса особено много.
— Комарджията — промълви Блеър и си припомни похотливите му погледи.
— Това е само едно от многобройните му занимания. Льо Голт прекара десет години в затвора на Колорадо Спрингс.
— Заради теб! — прошепна Блеър. — Сигурно те мрази. Толкова време е бил зад решетките.
— Сигурно — промърмори небрежно Лий. После отвори очи и я погледна. — Но и ти едно време ме мразеше, така ли беше?
— Е, не може да се каже, че съм те мразила… — започна Блеър, но с усмивка спря. — Къде беше през сватбената ни нощ?
— Искаш ли да видиш белезите от куршумите?
Много й се искаше да му изкрещи, че за кой ли път отклонява въпроса й, но само здраво стисна устни и замълча. Лий пъхна ръка под брадичката й.
— Меденият месец не е време за сръдни и обидени погледи. Какво ще кажеш да ти разправя за някои от подвизите си като акушер — например за тримата близнаци, които извадих на бял свят?
Блеър не проронваше нито дума.
— Първото беше седалищно.
Никаква реакция.
— Родиха се един месец по-рано. Излизаха през интервал от един час и за да ги запазим живи, трябваше…
— Какво трябваше? — попита след минута Блеър.
— О, нищо. Не беше толкова интересно. В три медицински списания съобщиха за случая. Или бяха четири? — Той вдигна рамене. — Всъщност това не е важно.
— Защо писаха в списанията?
— Защото нашият метод да запазим живота им… Но това вероятно не те интересува. — Той се прозя и отново се облегна на дървото.
Блеър се нахвърли върху него със стиснати юмруци.
— Кажи ми, веднага ми кажи! — извика тя и двамата се претърколиха по тревата. Когато Блеър се озова отдолу, Лий спря.