— Може и така да е, но това не е моя заслуга, уверявам те. Нямам никакво намерение да се обвързвам в брачен хомот със заядливка като теб. А сега върви и си играй ролята като послушно момиче. Твоят Ромео те очаква, бедничкият. Тежко и горко на мъжа, който ще има нещастието да се ожени за теб!
С тази заключителна забележка Джъстин се завъртя на токовете си, изсмя се още веднъж и напусна двора на замъка. Женевиев се загледа след него с искрящи от омраза очи. Този ужасен грубиян! Как го мразеше! Един ден ще го накара да проклина деня, в който се подигра с нея — и това пред Арман Шарбон, който я обожаваше. Да, един ден ще го накара да си плати за всичко. Ще му покаже, че е по-добра — в дуелирането, в театралното изкуство и във всичко останало.
Острието на рапирата изсвистя във въздуха и Женевиев се втурна напред. В мечтите си вече нанасяше смъртоносен удар на омразния си братовчед.
Книга втора
Маскираните
4
Париж, 1792 г.
Женевиев Сен Жорж седеше пред тоалетната масичка и се взираше в бурканчетата с пудри и гримове. Сърцето лудо се блъскаше в гърдите й. Посегна бавно към флакона с кафяво орехово масло и ръката й потрепери.
Това тук не беше игра.
При тази мисъл страх прониза сърцето й. Досега всичко беше маскарад, преструвка, приятно прекарване на времето, което доставяше удоволствие на близките й и преди всичко на маман, която много обичаше театъра. Днес беше друго. Днес ролята, която й предстоеше да изиграе, беше жизненоважна и тя знаеше, че животът й е заложен на карта. Всичко зависеше от това, как щеше да изпълни ролята си.
Ох, поне Вашел да беше до нея! Двамата щяха да разучат текста и той щеше да й даде много ценни съвети, както бяха правили в миналото. Но близнакът й не беше тук. И слава Богу, че го нямаше! Все още имаше шанс да се е укрил на сигурно място. Да е бил предупреден навреме и писмото, което беше успяла да му изпрати от строго охраняваната градска къща, да е достигнало до него. О, сигурно го е получил! Иначе тя непременно щеше да почувства, че се е случило нещо лошо. Дълбоката тайнствена връзка между двамата близнаци досега винаги й беше позволявала да знае как е любимият й брат. Да, Вашел беше на сигурно място. Злобната отмъстителност на Клод Рамбуйе, която беше изпитало на гърба си семейство Сен Жорж, не беше успяла да го застигне. Женевиев още усещаше в носа си миризмата на смърт и разруха, която се разнасяше от този злокобен човек.
Там, където някога всички живееха доволно и щастливо, днес цареше страх и отчаяние. Младото момиче знаеше, че дори и сега, в този миг, смъртта дебне близките й и само чака момента да изгаси и последната искрица надежда, която трепкаше в душите им.
«Ще съжаляваш, че си ме отблъснала, гражданко Сен Жорж, горчиво ще съжаляваш, обещавам ти!»
Тези думи на Клод Рамбуйе биеха като с чук в слепоочията й и се свързваха в зловеща хармония с мелодията на ужаса, която от месеци насам барабанеше в сърцето й.
Тази буржоазна свиня!
Очите й се напълниха със сълзи и в гърлото заседна буца, която заплашваше да я задуши. Внезапно избухналият гняв победи безпомощността и без да осъзнава какво прави, тя блъсна тоалетната масичка и помете с длан всички шишенца и кутийки, които с трясък паднаха на пода. После изхълца и скри лице в ръцете си. Раменете й се тресяха от тревога, но и от гняв заради собственото й безсилие.
Клод Рамбуйе беше сдържал думата си. Женевиев ужасно съжаляваше и горчиво се разкайваше, че не отстъпи на желанието му. Отказа на един прост селски син да стане негова метреса и това щеше да струва живота на родителите й. Със сигурност знаеше, че ги очаква смърт.
Беше въпрос на дни Клод да се появи с хората си и да арестува Женевиев и родителите й. Щяха да разиграят обичайния фарс на съдебно дело и да предоставят главите им на жестоката Мадам Гилотина, която безмилостно вземаше все нови и нови жертви. Едва вчера следобед бяха обезглавили Арман Шарбон, приятеля й от детинство. Божичко, колко я болеше!
Дори ако хитростта, измислена от маман, успееше и Женевиев се изплъзнеше от ужасната си съдба, родителите й щяха да се простят с живота си.
— Не ни остава нищо друго, моето момиче — беше казала с усмивка маман. — Боя се, че в тази пиеса три роли са твърде много. Написана е само за една изпълнителка. Ако се включат още двама души, трагедията ще стане твърде патетична. Сама поне ще имаш някакъв шанс. Разбираш ли, Женет? Успехът на този маскарад зависи от това, всички да се преструваме, че животът следва своя обичаен ход. Докато татко и аз сме тук, Клод може би няма да заподозре нищо. Ще му казваме, че си болна и не можеш да го приемеш. Така ще спечелиш известно време, мила. А времето означава всичко!