Гледката, която се разкри пред очите му, го накара да замръзне на мястото си. Женевиев седеше пред тоалетната си масичка и се приготвяше за лягане. Беше извадила всички игли от дългите си коси и те се разстилаха буйни и гъсти чак до бедрата. Внезапно му хрумна, че за първи път вижда жена си с разпуснати коси. Тя ги беше изчеткала и медноцветните къдрици блестяха в светлината на свещите, свободни от пудра. Нямаше съмнение — това бяха същите коси, но които се беше възхищавал в прегръдките на Руж.
Женевиев беше облечена в прозрачно неглиже, което разкриваше великолепното й тяло. Слабините на мъжа потръпнаха от желание и погледът му жадно се плъзна по тялото, което веднъж вече беше лежало под неговото, пълно със страстна отдаденост и гореща любов. При тази мисъл Джъстин шумно си пое въздух и с усилия се принуди да насочи поглед към лицето й, все още неосвободено от грима.
Въпреки това с разпуснати коси тя вече нямаше почти нищо общо със скованата приказна фея, а и чертите на лицето й бяха сходни с тези на Руж.
Двете бяха едно и също лице. Не можеше да бъде другояче! Джъстин нямаше и понятие как Женевиев беше успяла да го заблуди, но увереността му беше по-силна от всякога. Трябва да я накарам да се разкрие, помисли си той, иначе ще полудея. Не можеше да издържи да живее единствено със спомена за нощта на «Кримсън Уич» и да се въздържа да докосва жена си. Боеше се, че… От какво всъщност се боеше? Тя беше негова съпруга и той имаше пълното право да я направи своя. Нямаше нужда от каквито и да било скрупули.
— Какво желаеш, Джъстин? — попита плахо Женевиев, защото не й беше убягнал жадният копнеж, изписал се по лицето му. Остави четката за коса, стана и наметна плътен халат.
— Загубила си обицата си в коридора — отговори небрежно той и я хвърли на масичката. — Тя е много ценна и те съветвам за в бъдеще да правиш като мен и да внимаваш повече за онова, което е твоя собственост. Аз не допускам да ми се изплъзне онова, което е мое — завърши с понижен глас той.
Узнал е! — помисли си виновно и уплашено Женевиев. Узнал е за мен и Ноар!
Не ставай глупачка! — изсъска в главата й гласът на разума. Как би могъл да го узнае? Отново се опитваше да й играе номера. Искаше да я примами в капана. Стегни се, Женевиев! Не се оставяй да те обърка, защото можеш да кажеш неща, за които по-късно ще съжаляваш.
Тя си пое дълбоко въздух и се извърна, за да не вижда лицето му.
— Благодаря — проговори студено тя и гласът й прозвуча почти нормално. Взе обицата и я прибра в ковчежето със скъпоценности. — Търсих я, но не можах да я намеря. Желаеш ли още нещо, Джъстин? — попита колебливо тя.
Разтревожи се, защото мъжът й се приближи и застана непосредствено зад нея. Ръцете му леко се плъзнаха по разпуснатата коса и тя едва не подскочи.
— Никога не съм виждал такива коси — прошепна с дрезгав глас той. — Бих желал винаги да ги носиш така. Цветът е несравним. Защо непрекъснато ги пудриш? И без това пудрата вече не е на мода.
— Аз… открай време ги нося така — излъга Женевиев. — Кралица Мария-Антоанета често пудреше косата си и преди въстанието всички дами във Франция й подражаваха.
— Разбирам — промърмори едва чуто той и зарови лице в буйните медноцветни къдрици, за да вдъхне дълбоко замайващия аромат на лилии, който струеше от тях.
Лилии… Господи, лилии! Този аромат му беше направил впечатление още в нощта на покрива на Консиержерията. Джъстин нежно притисна устни в косата й и целуна копринените къдрици. После обърна лицето й към своето и я погледна в очите.
Нервите не Женевиев бяха обтегнати до скъсване. Внезапно не издържа и се изтръгна от ръцете му.
— Моля те, Джъстин! — Гърлото й беше пресъхнало. — Боя се, че ти… имаше право. Не трябваше да позволявам на Емелин да ми прави Квесако-фризура. Толкова ме боли главата! Ако не искаш нищо друго от мен, моля те да…
— Напротив, Женет — прекъсна я спокойно той. — Искам да ти обясня, че ми омръзна да живея като монах и имам намерение най-после да създам стабилна основа на нашия брак. Надявам се, че нямаш нищо против. Още в началото каза, че си съгласна да ми подариш наследник, когато пожелая. Така ли беше?
— Да — заекна тя, — но… Но не знаех… Искам да кажа… Трябва ла да започнем точно днес, Джъстин? Чувствам се ужасно зле…
Господи! И насън не беше помисляла, че след толкова време мъжът й все пак ще реши да се сближи с нея. Тя обаче не биваше да го допуска! Със сигурност щеше да забележи, че е загубила невинността си, и само Бог знаеше как ще се отнесе към нея след това разкритие. Най-вероятно беше със сила да й изтръгне истината и да й забрани да вижда отново Ноар. Нали само преди малко й каза, че никога не изпуска онова, което му принадлежи? А тя беше точно това — негова собственост.