— Отказваш ли ми, Женет? — попита с измамна мекота в гласа Джъстин. После без предупреждение сграбчи здраво китката й. Притегли я към себе си, притисна я до гърдите си и почувства как лудо бие сърцето й до неговото. — Няма да допусна да ме отблъснеш, не разбираш ли? — промърмори задавено той. — Ти си моя. Мога да упражня правата си върху теб, когато си поискам.
— Нима ще ме изнасилиш? — попита сковано тя.
— Уверен съм, че няма да се съпротивляваш дълго, Женет. Аз съм по-силен от теб и за да те укротя, бих могъл да използвам копринената си вратовръзка и да те вържа за леглото. — Той бавно свали вратовръзката и усмихнато я нави на пръста си. — Тогава спокойно ще направя с теб някои неща, които ще надминат и най-смелите ти момински мечти. — Коприната се плъзна по бузата й. — Неща, които ще те накарат да ме пожелаеш с цялото си тяло и ще отнемат и последната искрица разум от съзнанието ти. — Очите му диво святкаха.
Той наистина знае! — проплака вътрешно Женевиев. Знае всички подробности на станалото между мен и Ноар!
— Пусни ме!
Тя отчаяно се опита да се изтръгне от прегръдката му, но той я държеше здраво.
— Виждаш ли? — Джъстин заплашително вдигна вежди и сурово се изсмя. Смехът му прозвуча като животински рев или по-скоро като вик на дяволско изчадие. — Не можеш да избягаш от мен.
Погледът му се плъзгаше дръзко по тялото й, решен да го изследва докрай. Беше му ясно, че тя се страхува, но от какво? Внезапно му хрумна верният отговор. Естествено. Вече не беше девствена и се боеше как ще реагира съпругът й, когато узнае. Ъглите на устата му се изкривиха в лека усмивка.
Джъстин пусна вратовръзката на земята, сграбчи с една ръка косата на Женевиев и грубо притисна устни в нейните. О, да, да! Вече беше целувал тези меки, чувствителни устни, които се разтапяха под неговите. Езикът му се плъзна нежно по тях, после едва ли не брутално ги принуди да се разтворят, за да го завладее изцяло.
— Колко хубаво… прекрасно — мърмореше с дрезгав глас той.
Женевиев усети, че й се завива свят, и отчаяно се опита да се отбранява срещу нахлулите в сърцето й чувства. Обзе я страх. Вече беше преживяла това, в един друг свят, когато Ноар я целуна и я направи своя. Тя обичаше Ноар! Защо тогава предателското й тяло се възпламеняваше от докосванията на Джъстин? Защо съпротивата се стопи бързо и на нейно място остана само сладка умора, а краката й се подкосиха от слабост?
Силните ръце на Джъстин се плъзнаха по гърба й и я притиснаха към тялото му. Устните му се впиваха в нейните и тя му отговаряше, безволна и забравила всичко наоколо.
Изобщо не забеляза, че ръцете й са прекратили безсмислената съпротива. Юмруците й се разтвориха и треперещите пръсти колебливо докоснаха къдравите черни коси. Изгарящата уста на Джъстин се плъзна по бузата към слепоочието й и дъхът му опари кожата й. Мъжът зашепна неразбрани любовни думи в устата й и Женевиев замря в прегръдките му. Вече беше чувала тези слова, макар и на френски. Сърцето й направи огромен скок в предчувствие на най-лошото, но в тялото й се надигнаха радостно очакване и възбуда.
Не можеше да бъде! Защо непрекъснато я обземаше чувството, че вече е преживяла тази любовна нощ?
Устните на мъжа замилваха врата й и нежно се спуснаха към гърдите. Още преди да осъзнае какво става с нея, Джъстин я вдигна на ръце и с лекота я отнесе на леглото, сякаш все още имаше пред себе си приказната фея с напудрени коси, с която беше живял досега. Косите й се разпиляха по възглавниците — наполовина блещукащи огнени къдрици и наполовина посипани със сняг кичури.
Джъстин застана на колене над нея и Женевиев впи поглед в недостъпните сиви очи. Въздухът помежду им беше наситен с електрически искри. Като животно, което знае, че е на крачка от смъртта, Женевиев потръпна от ужас и зелените й очи безмълвно помолиха за милост. Но мъжът се отпусна върху нея с триумфална въздишка, забравил всичко наоколо си, докато кръвта шумеше в ушите му и слабините му пулсираха от мъчително желание.
— Моля те, Джъстин, недей! — изплака Женевиев и се опита да се изплъзне.
Без да обръща внимание на тихите й стонове, Джъстин задърпа нетърпеливо копчетата на ризата си и посегна към нощницата й. Разкъса тънката коприна и разголи гърдите й. От устните му се изтръгна кратък вик на задоволство и той с копнеж и възхищение впи поглед в твърдите млади гърди, които потръпваха, а връхчетата им се свиха и се изправиха, сякаш докоснати от студения есенен полъх, който призрачно шепнеше край затворения прозорец и жално искаше да го пуснат в стаята.