Трябваше да се бърза. Джъстин веднага извести екипажа си и бързата му двуколка се понесе в галоп към Брайтън. Там вече го очакваше «Черният Мефисто» с вдигнати платна, готов да отплава към Франция. Хвърлиха котва край Диеп и Джъстин се приготви да слезе на сушата с една от корабните лодки. Обръщайки поглед към морето, той забеляза на хоризонта очертанията на «Кримсън Уич», която също пътуваше към френския бряг. Даде сигнал с флага си и след като шалупата се приближи и хвърли котва, Руж скоро се качи на борда на шхуната, придружена от своя стюард.
Двамата бяха щастливи да се видят отново и без бавене се оттеглиха в каютата му. Сега Джъстин въздъхна, защото знаеше, че не бива да остават дълго близо до френския бряг, където пограничните корабчета можеха лесно да ги забележат и да ги обстрелват.
— Руж, колкото и да ми е омразна мисълта, че трябва да се разделим, искам да ти кажа, че е крайно време да се върнеш на своя кораб — проговори решително той. — Имам доста работи за уреждане през следващите дни. Някои… роднини … на Ренар са затворени в Консиержерията. — Опита се да й съобщи истината, защото я обичаше и не искаше тя да се тревожи и по-нататък за родителите си. Той щеше да ги спаси и да ги измъкне от Франция. — Ще подготвя всичко за освобождаването им.
При тези думи Женевиев пое дълбоко въздух и сърцето й подскочи. Погледна го, не знаейки дали да се надява или да трепери от страх.
— Какви са тези хора? — попита колебливо тя.
— Мосю графът дьо Шато Сюр Мер и съпругата му — отговори спокойно Ноар. Заболя го, като видя смъртната бледност, покрила лицето й. — Опитали се да избягат, но писмото, което изпратили на Ренар, за да го помолят за помощ, било заловено от Клод Рамбуйе. Веднага ги хванали и сега онзи негодник ги държи в отделни килии. Още не ги е изправил пред съда, макар че не ми е ясно защо. Ще намеря начин да ги освободя. Няма да оставя Ренар да се мъчи сам.
Женевиев с всички сили се опитваше да запази спокойствие въпреки силното си вълнение. Ръцете й трепереха, а стомахът й се беше свил на топка. Много добре знаеше защо Клод още не е пратил родителите й на гилотината. Искаше да я залови и да я принуди да легне в леглото му, за да спаси живота на родителите си.
— Моля те — прошепна тя и впи очи в маскираното лице на любимия си. — Нека дойда с теб. Ще ти помагам. Много ми се иска да сторя нещо за Ренар. В миналото често ми е помагал…
Джъстин поклати глава.
— Съжалявам, Руж, но не мога да го допусна. Начинанието е опасно и не искам да паднеш в лапите на Клод Рамбуйе. Ти го подигра със стихотворенията си и го направи за посмешище пред цял Париж. Никога няма да ти го прости, нали знаеш? Във Франция вече е обявена награда за главата ти, а на жандармите е раздаден твой портрет, който между другото е много сполучлив. Окачили са го дори по стените.
— Откъде знаеш? — попита Женевиев, после криво се усмихна. — Всъщност нали си шпионин. Професията ти е да знаеш тези неща…
— Така е. Довери ми се, Руж. По изключение този път се постарай да ме послушаш. Искам да останеш тук. Заповядай на хората си да насочат «Кримсън Уич» към Ламанша и чакай там да се върна с «Черния Мефисто». Довери ми се — повтори настойчиво той. — Обичам те истински.
— Аз също те обичам — отговори пламенно тя.
— Тогава не стъпвай на френска земя. Остани тук и ме чакай. Обещай ми, че ще го направиш.
— Обещавам — промърмори Женевиев, макар много добре да знаеше, че няма да изпълни обещанието си.
31
Едуар и Лиз-Мари Сен Жорж конвулсивно стискаха между пръстите си гладките плоски камъчета, с които несръчно търкаха оковите, пристегнали китките им. Бяха минали седмици, преди да изработят в подробности плана за бягство и да си набавят помощни инструменти за осъществяването му. Едва сега, в тази късна вечер, усилията им щяха да дадат плод — или двамата щяха да намерят смъртта си при този отчаян опит за бягство.
През безкрайно дългите дни на пленничеството си двамата се свиваха един до друг в единичната килия, разположена в близост до скандално известната Рю дьо Пари, търсейки утеха в близостта си и тихо обсъждаха стъпките, които трябваше да предприемат, за да възвърнат свободата си.