Клод почувства студеното острие на гърлото си и скочи като ужилен. Сънят веднага отлетя от очите му. Замята се като луд и се опита да се изправи.
— Какво, по дяволите…
— Ако ти е мил животът, сега ще мълчиш! — изсъска Женевиев и го сграбчи за косата. Дръпна главата му назад и притисна острието в гърлото му, за да придаде убедителност на думите си. — Не мърдай, защото ще ти разпоря гърлото, нещастнико!
Въпреки твърдия глас и не особено приличните думи, Клод веднага разбра, че насреща му беше застанала жена.
— Коя… коя си ти? — заекна страхливо той, защото нападателката се криеше зад страничната облегалка на дивана. — И какво искаш от мен?
— О, аз наистина съм смаяна, Клод — произнесе с добре изиграна изненада Женевиев. — Как можа да ме забравиш толкова бързо! А аз си мислех, че не желаеш нищо по-силно от това да ме направиш своя метреса. Нима не ме позна? През цялото време се стараех да ти напомням за себе си. Такива хубави стихотворения ти пращах…
— Червената вещица — процеди през зъби Клод. — Вече знам коя си в действителност. Не си въобразявай, че си кой знае какво, гражданко Сен Жорж!
— О, ти наистина ме познаваш! Много жалко, мосю! Аз пък се надявах да ви изненадам. Но това не променя нещата. — Женевиев вдигна рамене. — Вече съм виконтеса Блекхийт. Омъжих се за братовчед си. Както вероятно си спомняш, ти се опита да ме принудиш да се откажа от него и да стана твоя любовница. Дошла съм да те убия, Клод — заяви решително тя. — Но първо ми кажи какво направи с родителите ми.
— Сигурен съм, че няма да ми повярваш — започна мрачно мъжът, защото не виждаше смисъл да я лъже. — Тази вечер избягаха от кабинета ми.
— Прав си — отговори хладно Женевиев. — Наистина не ти вярвам. Какво направи с тях, мръснико? — изкрещя тя, дръпна главата му назад и острието болезнено одраска гърлото му.
— Казах ти вече! За Бога! Говоря истината, гражданко! Успели да си направят две острия от камъните в килията. Тази вечер ги повиках на разпит в кабинета си, а те прерязаха въжетата на китките си и ме нападнаха. Удариха ме по главата с големия бюст на гражданина Бонапарт, поставен на бюрото ми, и аз паднах в безсъзнание. После се справиха и с двама от постовете, откраднаха им униформите и офейкаха. Това е истината! Ако не ми вярваш, погледни цицината на тила ми. Ще ми остане за спомен от майка ти.
Женевиев с отвращение опипа главата му и за свое изумление наистина откри голяма подутина.
— О, Клод! Ти си бил наистина глупак! — изсмя се тя. — Измамих те не само аз, а и цялото ми семейство!
За съжаление триумфът отслаби бдителността й и Клод не закъсня да се възползва от ситуацията. Внезапно я сграбчи за китките и така брутално изви ръцете й, че Женевиев не можа да реагира. Преметна я през глава на дивана и я просна върху възглавниците. Скочи и се озова отгоре й. Младата жена отчаяно се опита да го прободе с камата, но Клод я изби от ръката й и тя падна някъде на пода. Женевиев се отбраняваше отчаяно, но въпреки мършавата си фигура Клод притежаваше учудваща физическа сила и скоро сломи съпротивата й.
— Сега ще ти дам да се разбереш, високомерна кучко — измърмори той и дъхът му се ускори. — Ще ти дам добър урок. Дълго ще има да ме помниш.
Държейки с едната си ръка главата й, с другата разкъса доминото и ризата и като бесен задърпа плата, с който бяха увити гърдите й. Когато най-после успя да разголи предизвикателните млади гърди, той се забрави и притисна устни между тях. Започна да мляска и смуче и Женевиев едва не припадна от отвращение. Затропа с юмруци по гърба му, но той не й обръщаше внимание. С ужас разбра, че усилията й са безплодни и безволно отпусна ръце.
Тялото й се извиваше под неговото, пръстите й се вкопчваха в килима в отчаян опит да намерят средство за отбрана. Най-после напипа нещо твърдо и остро. Господи! Дали това не беше камата й?
— Света Дево, дано е тя! — помоли се с цялото си сърце Женевиев. Съсредоточи цялото си внимание върху лявата си ръка, протегна се колкото се може по-незабелязано и пръстите й напипаха дръжката на камата. Дланите й овлажняха от напрежение. Продължи да лежи безмълвно и да понася грубите милувки на Клод, изчаквайки удобния момент.
Най-после мъжът се надигна и посегна да свали панталоните й. Беше полудял от възбуда и дори не забеляза проблясването на стоманата над главата си. Женевиев замахна като в транс и безмилостно заби острието дълбоко във врата му.
От вратната артерия веднага избликна кръв и изпръска лицето й. Клод втренчи очи в нея с израз на ужас и болка, после бавно се повали настрани и се строполи на пода. Свинските му очички я изгледаха обвинително и се изцъклиха.