— Татко Ник! Татко Ник! — отекваше гласът на Джъстин в пустия, тъмен театър. Навсякъде цареше тишина. Посетителят смръщи чело и внимателно си проправи път през натрупаните по сцената реквизити. — Татко Ник! повика още веднъж той и заудря с юмруци по вратата на кабинета, но и този път не получи отговор. Най-после разтвори вратата и се втурна вътре.
В стаичката нямаше никого. И тук, както навсякъде, всичко беше преобърнато с главата надолу. Книги, ръкописи и документи бяха разхвърляни по пода, сандъците с костюми бяха строшени и преобърнати. Единствено газената лампа все още светеше. Очевидно в бързината някой беше забравил да я загаси.
Какво, по дяволите, беше станало тук? Джъстин беше много разтревожен. Дали властите не бяха разкрили тайните му занимания? Дали го бяха заловили, или старият хитрец беше успял да се изплъзне? Джъстин не знаеше. Едно беше сигурно: нещата се бяха объркали и той бързо трябваше да разбере какво точно е станало, ако не искаше роднините му да паднат под ножа на мадам Гилотина.
Тук нямаше нищо, което би могло да му помогне в търсенето на истината. Трябваше да отиде в жилището на татко Ник и да потърси някакъв знак.
Размишлявайки така, Джъстин се наведе да изгаси горящата лампа, поставена в ъгъла на бюрото. Внезапно забеляза малък плик, полускрит под абажура. Беше адресиран до капитан Лафол, но Джъстин безцеремонно разкъса плика и прочете оставеното в него съобщение:
Мила капитан Лафол,
Заминавам за Англия на посещение при цялото си семейство. Съветвам ви без бавене да се присъедините към нас.
Сърдечни поздрави от Ренар
PS. Ако все още не си разбрала, скъпа моя, съпругът ти Джъстин и любимият ти Ноар са едно и също лице.
PPS. Дяволски капитане, как така се осмелявате да четете чужди писма!
Джъстин избухна в смях и се смя, докато от очите му потекоха сълзи. После отново стана сериозен и внимателно препрочете писмото. Татко Ник беше проявил обичайната си предпазливост и не беше разкрил нито самоличността на Женевиев, нито роднинската им връзка. А какво искаше да каже с думите, че ще посети «цялото» си семейство? Разбира се! Чичо Едуар и леля Лиз-Мари бяха успели да избягат и вече бяха на път към Англия! Татко Ник и Вашел също бяха с тях. Вероятно самите те бяха причинили бъркотията в театъра, бързайки да се преоблекат и да опаковат някои важни документи. Джъстин знаеше, че татко Ник съхранява в театъра всички спасени семейни ценности, и бъркотията само потвърди подозренията му.
Пъхна писмото във вътрешния джоб на жакета си и загаси лампата. Трябваше да се върне колкото се може по-бързо на борда на «Черния Мефисто».
Излезе от кабинета и тъкмо изтича през сцената, когато вратата на театъра се разтвори с трясък. Джъстин с ужас видя насреща си собствената си съпруга. Младата жена едва си поемаше дъх. Хълцания разтърсваха тялото й. Дрехите й бяха разкъсани и опръскани с кръв, лицето й беше побеляло като платно.
— О, Ноар! — прошепна тя и се олюля.
— Руж! — изкрещя извън себе си мъжът и се втурна да я подкрепи. — Господи! Какво стана? Защо си тук? Ранена ли си?
— Не — поклати глава Женевиев и се отпусна в силните му ръце. — Кръвта е на Клод. Аз… аз го убих! Да изчезваме оттук, бързо! Моите… роднините на Ренар са избягали. Сигурно вече са на път към Англия. Да бързаме, Ноар! Стражите на Отел дьо Вил са по петите ми.
— Да вървим! — отговори спокойно Джъстин.
32
Женевиев бавно се надигна от голямата вана в кабината на Ноар. Цялото тяло я болеше. Не се възпротиви, когато мъжът я вдигна на ръце и я отнесе на леглото, където разтри цялото й тяло с мека хавлиена кърпа.
— Глупачето ми — проговори нежно той, надвесен над треперещата й фигурка. Сърцето му се свиваше при мисълта, че едва не я загуби завинаги. — Нали ми обеща да останеш на борда.
— Така е — промърмори тя и прехапа устни. — Но не можах, не разбираш ли! О, Ноар! Дръж ме здраво! Обичам те!
— Зная — отговори тихо той.
Остана дълго така, загледан в прекрасното й голо тяло. Сърцето му примираше от любов и копнеж. Женевиев протегна ръце, Ноар бавно се съблече и щастливо установи, че смарагдовозелените очи го наблюдават през отворите на маската и с удоволствие разглеждат всички подробности на голото му тяло.
Женевиев се взираше с любов в къдравите черни косъмчета по гърдите на любимия си, в твърдия, хлътнал корем, в ярко изразената му мъжественост. Тя се изчерви и побърза да вдигне поглед към лицето, скрито под черната копринена маска. Ноар се наведе над нея, притегли я в прегръдките си и я взе с непозната досега страст.