— Защо не идем в дневната, Женет? — предложи учтиво той. — Там ще можем спокойно да обсъдим решението ти. Все пак аз съм твой съпруг и намирам, че ми дължиш обяснение. Освен това има някои неща, които трябва да ти съобщя, преди да поемеш новия си… курс.
Женевиев измъчено поклати глава.
— Не ме убеждавай да остана, Джъстин, безсмислено е. Решението ми е безвъзвратно. Моля те, направи ми път. Искам да се махна от тази къща.
— Ако мислиш, че ще стоя и ще гледам как ме напускаш, ти много се лъжеш, Женет. Вече споменах, че трябва да ти съобщя нещо важно. В твой собствен интерес е да ме изслушаш. Ела в салона или ще се изложим пред прислугата, като те завлека насила!
Зелените очи изпущаха огнени искри, но Женевиев се обърна и мълчаливо го последва.
Едва затвориха вратата, когато портиерът почука и влезе в салона.
— Много съжалявам, че ви попречих, милорд, но току-що пристигна бърза вест от лейди Нортчърч. Майка ви очаква незабавен отговор.
Джъстин прегледа набързо писмото и седна до писалището да напише отговор. Надраска няколко реда, залепи плика и подаде писмото на портиера. После се обърна към жена си и на лицето му грейна усмивка.
Ала Женевиев беше изчезнала. По дяволите! Докато беше с гръб към нея, прекрасната му невярна съпруга беше избягала!
Голямата празнична среща на семействата Тревилин и Сен Жорж, които заедно с татко Ник бяха успели да се прехвърлят в Англия, беше в разгара си, когато в Лондонската къща на родителите си пристигна Джъстин. Портиерът го отведе в салона.
— Чичо Едуар! Лельо Лиз-Мари! — Младежът силно притисна двамата до себе си. — Радвам се да ви видя тук и в добро здраве!
— А мен не се ли радваш да видиш, Джъстин? — попита ухилено Никола Дюпре. — Какво ще кажеш за бедния си дядо?
— Много ми се иска да ти издърпам ушите като на дете, стари хитрецо! — отговори намръщено Джъстин, но веднага бурно го прегърна.
— Къде е Женет? — попита загрижено Лиз-Мари. — Не беше ли в къщи, когато пристигна съобщението на Доминик?
— Напротив, беше си у дома — отговори Джъстин. — Но просто не успях да й съобщя, че сте пристигнали в Лондон. Това е дълга история, затова ви моля да се разположите удобно и да ме изслушате с внимание. Всичко започна с няколко необмислени думи, които се изтръгнаха от устата ми и за съжаление бяха чути от Женевиев…
Тук разказът му беше прекъснат от втурналия се в салона портиер.
— Много съжалявам, милорд — произнесе задъхано мъжът. — Пристигна вест за лейди Доминик… Пише, че е спешно и аз реших…
— Няма нищо, Дейнсфилд — прекъсна го Доминик и разкъса плика. — Господи! — простена тя и скочи. — О, Джъстин! Бедничкият ми! Не мога да повярвам! Писмото е от Женет. Боя се, че тя… Избягала е с онзи скандално известен шпионин, когото наричат Черния Мефисто!
— Исусе! — избухна Джъстин. — Защо жените винаги пишат прощални писма?
Преди да успее да се извини за неприличната си забележка или поне да я обясни, защото това съвсем не беше реакцията, която очакваше от него развълнуваната му майка, вратата към салона се разтвори с трясък и вътре се втурна разплаканата Роуз.
— О, милейди! — изхълца тя. Спря насред стаята и се опита да си поеме въздух. — Милейди, толкова съжалявам, но… Господ да ни е на помощ! — Тя протегна към Доминик треперещата си ръка, в която стискаше дълго писмо. — Мис Мениринг е избягала от къщи!
— Кити? — извика невярващо лейди Нортчърч. — Невъзможно! — Тя грабна писмото и започна да чете.
— Ето! Какво ви казвах аз! — намеси се триумфално Джъстин. — Жените винаги оставят писма. Това е същински заговор…
Тази прекалена липса на съчувствие към измъчените й нерви беше твърде много за лейди Доминик. Тя се олюля и се отпусна в несвяст на дивана. Мина доста време, преди Лиз-Мари да успее да я върне в съзнание с помощта на шишенце ароматни соли. Дори тогава лейди Нортчърч захълца и заяви, че няма да преживее страшния шок.
— Хайде, хайде, скъпа — изръмжа мрачно лорд Уилям. — Сигурен съм, че скоро всичко ще се изясни.
— О, Уилям, как можеш да бъдеш толкова спокоен! — простена съпругата му и избърса сълзите си с копринена кърпичка. — Първо милата ни Женет се измъква с някакъв си шпионин, после сладката Кити избягва от къщи с човек, поставен извън закона. За Черния Мефисто вече сме чували, но онзи тип — тя го нарича Кравата — ни е напълно непознат! — Доминик безпомощно захълца.